3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
С. 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 31 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1080/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Д. от гр. В. Т., подадена от пълномощника й адв. С. М., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 153 от 27.04.2011г. по в.гр.д. № 405/2011г., с което е отменено решението на Великотърновския районен съд, № 118 от 11.02.2011г. по гр.д. № 4999/2010г. и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от Й. Н. Д. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация [община] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращаване на щата в [община] с една щатна бройка за заеманата от Й. Д. длъжност „старши специалист” в отдел „Местни данъци и такси”. По спорния въпрос относно законността на извършения подбор съдът е приел, че назначената за целта комисия е извършила подбор между еднакви и сходни длъжности, заемани по трудово правоотношение. Подборът е извършен по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ, детайлизирани съобразно трудовите задължения по длъжностната характеристика на длъжността „старши специалист” и сходните на нея длъжности. Оценяването е извършено чрез индивидуални карти за подбор за всеки от служителите и съпоставка по приетите от комисията критерии, намиращи обобщен израз в критериите по чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Видно от отразените от комисията за подбора в индивидуалната карта за подбор на Й. Д. оценки, наред с оценките за притежаваното от нея образование, продължителността на професионалния опит и стаж в администрацията, е отразена и такава за нивото на изпълнение на работата. Ищцата е оценена с по-ниска оценка по този критерии като е отразено, че не планира дейността си, не координира своята работа с другите и понякога проявява некоректност в отношенията към клиентите. Приел е, че общината е приложила еднакви критерии по отношение на всички участници в подбора, извършила е сравнение на резултатите, при което резултатите на Й. Д. са най-ниски. В заключение съдът е приел, че работодателят е извършил комплексна оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата съобразно критериите на чл. 329 КТ.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът Й. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „при извършване на подбор каква последователност на нормите на закона би трябвало да следва работодателят при условията на чл. 329 КТ”. За установяване наличието на противоречива съдебна практика прилага решение № 1845/29.12.1999г. по гр.д. № 768/99г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че когато подборът не е извършен по законоустановените критерии уволнението е незаконно, и решение № 156 от 29.04.2011г. по в.гр.д. № 409/2011г. на Великотърновския окръжен съд, на което липсва отбелязване за влизане в сила.
ВКС намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но с приложените решения не се установява противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 329 КТ. С посоченото по-горе решение на ВКС е прието, че подборът следва да се извърши между всички служители, заемащи еднакви или сходни длъжности по критериите на чл. 329 КТ, независимо от това дали някой от работниците или служителите се ползва със закрила по чл. 333 КТ, и едва след това работодателят да изпълни задълженията си по чл. 333 КТ. По настоящото дело липсват твърдения и доводи, че някой от служителите е изключен от подбора поради наличие на основание за предварителна закрила, а от приложените индивидуални карти за подбор се установява, че в подбора са включени и лица, за които има данни за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Второто от представените решения не е влязло в сила, а съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни решения формират съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Нито в изложението, нито в касационната жалба са обосновани предпоставките поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По прилагането на чл. 329 КТ е налице многобройна съдебна практика, включително постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Непротиворечиво съдилищата приемат, че критериите на чл. 329, ал. 1 КТ са кумулативно дадени. В този смисъл е и приетото от въззивния съд.
Останалите съображения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които приповтарят оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, не са предмет на производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 153 от 27.04.2011г. по в.гр.д. № 405/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: