3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
С. 17.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 413/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. А. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 16.12.2011г. по в.гр.д. № 14983/2011г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 74 с-в, № ІІ-74-178 от 09.07.2011г. по гр.д. № 63484/2010г., с което са уважени предявените от В. Т. Т. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от В. Т. Т. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност „ръководител финансово-счетоводен отдел”, и тъй като щатната бройка за длъжността е била една, работодателят не е имал задължение да извърши подбор. Извършил е сравнение на длъжностните характеристики на премахнатата длъжност и на длъжността „главен счетоводител” и е приел, че „ръководител Ф.” стои по-високо в служебната йерархия, има по-разнообразни права и задължения на мениджър, има задължения във връзка с икономически анализи, участие в преговори с трети лица, програмно осигуряване, следене на разплащания, вътрешни нормативни актове и др. За разлика от него главният счетоводител е подчинен на финансовия директор и е профилиран в областта на счетоводството. Приел е, че съкращаването на длъжността е реално, а не привидно чрез запазване на трудовата функция в длъжността „главен счетоводител”, и работодателят в този случай има право, но не е длъжен да извърши подбор между лица, които заемат различни длъжности.
К. В. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по няколко въпроса: по материалноправния въпрос задължително ли е извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между лица, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа, но не са идентични; еднородни ли са длъжностите „ръководител Ф.” и „главен счетоводител”; по „процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК във връзка с противопоставимостта на датата на документите, издадени от работодателя, спрямо служителите като трети лица, които не са участвали в съставянето на документите и могат да бъдат засегнати от тяхното антидатиране”; необходимо ли е работодателят да представи щатното разписание, което е действало до датата на съкращаване на щата и дали това се отразява върху законосъобразността на уволнението. Прилага съдебна практика.
По първия от поставените въпроси касаторът твърди наличието на противоречие с приложените решения № 246 от 23.06.2011г. по гр.д. № 1152/2010г. ІІІ г.о. ВКС, и № 507 от 08.07.2010г. по гр.д. № 978/2009г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че „работодателят винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване на обема на работата премахва част от щатните бройки за една длъжност и когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа, т.е. в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата.”. С второто решение е прието, че отговорът на въпроса дали длъжностите „старши юрисконсулт” и „юрисконсулт” са еднородни, зависи от разписаните за тях трудови характеристики. Когато тази за „главен юрисконсулт” включва изцяло функциите и задълженията на „юрисконсулта”, както и допълнителни такива, то при съкращаване на длъжността „главен юрисконсулт” работодателят е задължен да извърши подбор преди уволнението. Юрисконсултът не осъществява трудова дейност различна или в повече от старши юрисконсулта. В обратния случай при съкращаване на щатна бройка за юрисконсулт, работодателят не е длъжен, а може с оглед нуждите на работата, да извърши подбор между лицето, чиято длъжност се съкращава и това на длъжността „старши юрисконсулт”.
ВКС намира, че по първия от поставените въпроси „задължително ли е извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между лица, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа, но не са идентични” не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. Както бе посочено по-горе с приложените решения ВКС приема, че задължение за подбор има и при идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. В случая въззивният съд е приел, че двете длъжности включват различни длъжностни задължения. Въпросът еднородни ли са длъжностите „ръководител Ф.” и „главен счетоводител” не е правен, а фактически. На него може да се отговори само след анализ на доказателствата по делото.
Конкретен процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, не е формулиран. Последният въпрос „необходимо ли е работодателят да представи щатното разписание, което е действало до датата на съкращаване на щата и дали това се отразява върху законосъобразността на уволнението” не е разрешен в противоречие със съдебната практика, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дали е установено от представените по делото доказателства съкращаване на щата е фактически въпрос, който се решава във всеки конкретен случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 16.12.2011г. по в.гр.д. № 14983/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: