4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 03.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 102 /2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. Б., действаща като настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг –Х. Ф. Б., против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 257 от 05.11.2010 год., по възз.т.д.№ 376 / 2010 год., с което е обезсилено решението на Старозагорския районен съд № 605 от 08.06.2010 год., по гр.д.№ 1484/2009 год., в частта му относно унищожените на осн. чл.31, ал.1 ЗЗД едностранни сделки – запис на заповед от 06.08.2007 год. и запис на заповед от 14.09.2007 год., двете с издател Х. Ф. и с поемател, ответника по спора- М. Г. К. и е отменено горепосоченото решение в частта му, с която по реда на чл.124, ал.1, пр.3 ГПК е признато за установено по отношение на М. Г. К., че вземанията му против Х. Ф. Б., действащ чрез настойника си С. А. Б. за сумите: 6 000 лева по запис на заповед от 06.08.2007 год., заедно със законна лихва, считано от 06.08.2007 г. и 120 лв. деловодни разноски, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2406/2007 год. на Старозагорския районен съд и 5 900 лв., по запис на заповед от 14.09.2007 год., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.12.2007 год. и 118 лв., деловодни разноски, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 50/2008 год. на СтРС не съществуват, поради унищожаване на менителничните ефекти на основание чл.31 , ал.1 ЗЗД, като при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени предявените от С. А. Б., в качеството и на настойник на Х. Ф. Б. срещу М. Г. К. отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за сумата общо от 11 900 лв., произтичаща от 2 бр. записи на заповед от 06. 08. 2007 год. и 14.09.2007 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.129 ГПК и възможността ищецът отстранявайки указаната му от съда нередовност на исковата молба, преди изпращане на препис до ответника, да измени предявения иск или да предяви допълнително нов иск, за който има доводи в обстоятелствената част на същата, но липсва изричен петитум, обусловил крайния правен резултата по делото, поради липса на съдебна практика е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Същевременно, според изложеното, обстоятелството, че по значимия за решаващите правни изводи на въззивния съд материалноправен въпрос – за връзката между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, като причина за неговото издаване, възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение е в противоречие със становището, изразено в трайната практика на ВКС, вкл. създадена при действащия ГПК и на съдилищата в страната, обуславя допускане на касационното обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Като израз на визираното противоречие са посочени решения на ВКС : № 121/2009 год., по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; № 221/2008, по т. д. № 893/2007 год.; № 1414/2003 год., по гр.д.№ 2264/2002 год. на ІІ-ро т.о.; № 228/2006 год., по т.д.№ 519/2005 год., решения на : Старозагорския окръжен съд от 04.02.2009 год., по в.т.д.№ 30/2009 год.; Пловдивския апелативен съд № 279 от 01. 03. 2006 год., по в.гр.д.№ 630/2005 год.; на Великотърновския окръжен съд № 495/23.10.2008 год., по гр.д.№ 725/2008 год., както и определение на ВКС № 209/2009 год., по т.д.№ 798/2008 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, макар и важен, в случая не е обуславящ за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1, пр.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, макар и формално да се е позовал в мотивите си на абстрактния характер на записа на заповед, при обсъждане отношенията между страните във вр. с издаване на същия и оспореното от ищеца съществуване на вземането по него, изцяло се е съобразил с трайно установената съдебна практика, чийто израз са и част от цитираните от касатора решения на отделни състави на ВКС, според която въпреки абстрактният характер на записа на заповед, като вид сделка, изключваща основанието да е елемент от фактическия и състав, последната допуска поетото паричното задължение да е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения с издателя му. Затова и същият разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора му, но в негова тежест е да ги докаже, каквото доказване е счетено, че по делото не е проведено, предвид процесуалното поведение на ищеца по предявените искове.
Що се касае до формулирания процесуалноправен въпрос, то обуславящото му значение за изхода на делото позволява да се приеме, че по отношение на същия е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
За да обезсили първоинстанционния съдебен акт в частта му, по предявената искова претенция, основана на чл.31, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на процесните записи на заповед и да прекрати производството по делото в тази му част, Старозагорският окръжен съд е счел, че тя е била заявена от ищеца в нарушение на чл.127 ГПК – под формата на уточнение на първоначалната искова молба, оставена от първоинстанционния съд без движение, като нередовна по см. на чл.129 ГПК, поради което отсъства процесуална възможност за решаващият съд валидно да се произнесе по същата, имаща преюдициално значение за отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като моментът на връчване исковата молба на ответника е ирелевантен.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По така поставения от касатора въпрос на процесуалното право липсва трайно установена съдебна практика, което с оглед въведените с чл.214 ГПК преклузивни срокове за изменение на иска налага приложението му.
С определение на Старозагорския районен съд от 14.05.2009 год., на осн. чл.83, ал.2 ГПК, касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, поради което не дължи такава и за касационното производство.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1 т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 257 от 05.11.2010 год., по възз.т.д.№ 376 / 2010 год., по описа на с.с..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: