4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С. 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6240/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. А., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, І с-в, № 791 от 24.04.2013г. по в.гр.д. № 3948/2012г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, І ГО, 10 с-в, от 06.07.2012г. по гр.д. № 5591/2011г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] против Е. Б. Н. и Б. Е. Н. иск по чл. 135 ЗЗД, и вместо него с въззивното решение искът е уважен.
Ответникът [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника адв. С. Е. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от [фирма] [населено място] против Е. Б. Н. и Б. Е. Н. иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество има право на вземане срещу ответника Б. Н., произтичащо от абстрактна търговска сделка – запис на заповед, с която Б. Н. се задължава да плати на дружеството на 01.06.2008г. сумата 56 250 лв. Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издаден в полза на дружеството срещу Б. Н. за сумата 56 250 лв. и законната лихва, е влязла в сила поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със същата стабилност като съдебното решение /чл. 424, ал. 1 ГПК/, поради което не следва да бъде разглеждано възражението на ответника Б. Н., че вземането не съществува, тъй като записът на заповед не съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ. Но дори и да се разгледа възражението по чл. 535 ТЗ същото е неоснователно. Представеният от ищеца запис на заповед съдържа израза „запис на заповед” както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Документът съдържа безусловно обещание на издателя за плащане на сумата 56 250 лв., посочен е падеж, място на плащане, името на лицето и на заповедта на което трябва да се плати / [фирма]/, дата и място на издаване, подпис на издателя. Дори и документът да не удостоверява абстрактна търговска сделка, то той удостоверява вземане, произтичащо от договор за заем от 22.05.2006г. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответниците, че към момента на сключване на договора за дарение на процесния недвижим имот дружеството не е било кредитор на дарителя, тъй като изискуемостта на вземането е настъпила на 01.06.2008г. – четири месеца след сключване на сделката. Приел е, че за да може кредиторът да упражни потестативното си право по чл. 135 ЗЗД е необходимо към момента на сключване на сделката вземането на кредитора да е възникнало, но не и да е станало изискуемо или ликвидно. Договорът за дарение, с който Б. Н. дарява на сина си Е. Н. процесния апартамент уврежда интересите на кредитора, тъй като води до намаляване на имуществото на длъжника с оглед безвъзмездния характер на сделката.
К. Е. Б. Н. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1. Дали [фирма] се легитимира като кредитор на Б. Е. Н. с издадения от него запис на заповед, или с издаден изп. лист срещу него?
2. Дали влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането с ефект, идентичен на силата на присъдено нещо, както се ползват влезлите в сила решения в исковите производства, предвид факта, че не е подадено от длъжника Б. Н. възражение и не се е стигнало до исково производство?
3. Дали записът на заповед съдържа всички реквизити на чл. 535 ТЗ? Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият и последният от поставените въпроси така както са формулирани не са правни, а фактически. Независимо от това с оглед развитите в изложението доводи следва да се отбележи, че не е налице твърдяното противоречие с представената съдебна практика. По въпроса за необходимото съдържание на записа на заповед, в съответствие с ТР № 1/2004г. О. на ВКС по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, въззивният съд е изследвал дали записът на заповед е назован „запис на заповед” и дали самия текст на документа съдържа изразът „запис на заповед”; дали задължаването на издателя на запис на заповед е под условие или е безусловно. Изследвал е и наличието на каузално правоотношение /решение № 219/2010г. ІІ т.о. ВКС/, въпреки, че в производството по чл. 135 ЗЗД когато не е съединено с иск за вземането това не е необходимо. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо -решение № 552/2010г. ІV г.о. ВКС. В случая вземането не е отречено със сила на пресъдено нещо, а качеството на ищеца на кредитор съдът е приел за установено въз основа на представените по делото доказателства за твърдените от ищеца факти за наличието на абстрактна търговска сделка – запис на заповед.
Дали влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането с ефект, идентичен на силата на присъдено нещо, както се ползват влезлите в сила решения в исковите производства, не е от значение за решаването на делото по предявения павлов иск. Както бе посочено по-горе правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет на настоящото производство. В този случай съдът може да приеме, че вземането на кредитора не съществува само, ако то е отречено със сила на пресъдено нещо – в този смисъл и решение № 122/2011г. ІV г.о. ВКС.
Поради наличието на трайно установена непротиворечива съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, част от която са цитираните по-горе решения, въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, І с-в, № 791 от 24.04.2013г. по в.гр.д. № 3948/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: