6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София,18.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 279 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Ц. З. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 194 от 01.08.2018 г., по в.т.д.№ 89/2018 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Ловешкия окръжен съд № 80 от 28.11.2017 г., по т.д.№ 108/2016 г. в неговата отхвърлителна част, е уважен предявеният от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено съществуване на вземания по отношение на настоящия касатор, като ответник, по договор за кредит № HL26896 / 31.10.2007 г. и Допълнителни споразумения към него от 18.03.2011 г., от 30.11.2011 г., от 11.07.12 г., от 17.01.2013 г.от 15.10.2013 г. и от 15. 10. 2014 г. в размер на следните суми: 20 971.62 евро главница, формирана от разлика над присъдените от първостепенния съд 44 357.41 евро до общо претендираните 65 329.03 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.03.2016 г. до окончателното и изплащане; 6 733.25 евро – договорна лихва за периода 10.11.14 г. – 22.03.2016 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК № 92 от 25.03.2016 г. по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Троянския районен съд и изпълнителен лист и 4 608. 29 лв., деловодни разноски за заповедното и исковото производства.
В останалата част, осъдителното решение на ЛОС не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с допуснато нарушение на императивното правило на чл.411, ал.2, т.4 ГПК при издаване на процесната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, предвид липса на обичайно местопребиваване в Република България на длъжника към датата на образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 205/16 г. на ТРС, по см. на чл.48, ал.7 КМЧП.
В допълнение са изложени и доводи, основани на чл.18, т.2 във вр. с чл.17, ал.1,б.”б” от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност на въззивния съдебен акт на Великотърновския апелативен съд, поради допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила при формиране заявения от ищеца размер на остатъка от дълга и се иска касирането му на основание чл.281, т.3 ГПК. Въведени са и доводи за необоснованост на изградения правен извод за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит.
В изложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен поради твърдяната вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени в т.1 от ТР №1 / 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1.”На основание чл.269 ГПК проверката на въззивния съд ограничена ли е относно допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, ако възраженията за недопустимост не са направени от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК или съдът е длъжен да извърши служебно проверка, независимо че ответникът не е въвел възражение?”; 2.”Сключването на допълнителни споразумения, след подаване на изрична молба от кредитополучателя, означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена и търговецът е освободен да ангажира доказателства, на основание чл.146, ал.4 ЗЗП, за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи?”; 3.” Дължи ли съдът служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи в потребителски договор,когато след възникване на облигационната връзка, в съдържанието на договора е включена чрез анекс методология за определяне на плаваща лихвообразуваща компонента и следва ли в този случай да се изследва върху кои клаузи потребителят е могъл да изрази становище в преддоговорния процес?”;„Фактът на включен с допълнително споразумение референтен лихвен процент, като ценообразуваща величина, освобождава ли кредиторът от възложената му доказателствена тежест и задължението по чл.146, ал.4 ЗЗП да установи кои клаузи от договора са индивидуално договорени и следва ли в сочената хипотеза да се приеме, че всички уговорки в договора и споразуменията са индивидуално уговорени между страните, респ. следва ли защитата срещу неравноправния характер на договора да е изключена за индивидуално уговорените клаузи, но по арг. от чл.146, ал.3 ЗЗП да е приложима за останалата част от договора?” и 5.”Предоговарянето условията на кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по договор за кредит относно размера на дължимите от кредитополучателя суми относно главния дълг, когато са формирани от отнесените към него просрочени вноски, въз основа на неравноправни клаузи по договора за кредит, санира ли нищожността на последните и предпоставя ли дължимост в така установения размер?”
За илюстрация на визирания допълнителен селективен критерии е цитирана казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и обектвирана в решения: № 65 от 06.07.2018 г., по т.д.№1556/2017 г. на І т.о.; № 231 , по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о.; № 98 от 25.07.2017 г., по т.д.№ 535/2016 г. и № 51 от 04.04.2016 г., по т.д. № 504/2015 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допустимостта на касационната жалба, позовавайки се на изтекъл за касатора преклузивен срок по чл.283 ГПК, поради липса формулирани правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК – общо основание за достъп до касация. При условията на евентуалност възразява и срещу основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени доводи.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна стана в процеса срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.3 ГПК и е процесуално допустима.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, е отрекъл съдебният акт на ЛОС, в частта, с която положителната установителна претенция по чл.422, ал.1 ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу настоящия касатор, като ответник, е отхвърлена, да е обоснована и съобразена със закона. Позовавайки се на сключените допълнителни споразумения за изменение първоначалните условия на процесния договор за кредит между Банката – кредитор и ответника -кредитополучателя касаещи дължимата по него възнаградителна лихва решаващият състав на Великотърновския апелативен съд не е споделил изведения от първоинстанционния съд правен извод за нищожност на договорната клауза на чл.3, ал.5 , като неравноправна по см. на чл. 143-146 ЗЗП. Изложени са съображения, че доколкото изрично в постигнатите между страните допълнителни споразумения, за които инициативата е била на кредитополучателя, са договорени конкретните размери на месечните погасителни вноски, гратисен период за плащането им и преференциална лихва с фиксиран размер, то тези клаузи, относими към размерите на възнаградителната лихва, се явяват индивидуално уговорени по см. на чл.146, ал.1 ЗЗП и не са неравноправни, за да са нищожни. Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил както намалената спрямо първоначално договорената възнаградителна лихва за значителен период от време, в резултат анексирането на първоначалния договор за кредит, така – на въведената в съдържанието на конкретно допълнително споразумение методология и начин за определяне референтния лихвен процент на Банката – кредитор и на изрично създадената с чл.5 ( последен абзац) възможност за кредитополучателя на погасяване предоставения му кредит при промяна на годишния лихвен процент, вследствие увеличаване на референтния лихвен процент.
По отношение оспорената от кредитодателя действителност на отнасяне на просрочените вноски към редовната главница, въззивната инстанция е счела, че изрично постигнатото в тази насока съгласие на съконтрахентите и отсъствие на законова забрана за същото, изключват да е налице нищожност на сключения договор на това основание.
Позовавайки се на процесуалното правило на чл.269 ГПК и подадена въззивна жалба единствено от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД Великотърновският апелативен съд е отказал да се произнесе по допустимостта на предявените искове, оспорена от ответника З. едва с отговора на въззивната жалба и аргументирана с нарушаване на императивното правило на чл.411, ал.2, т.4 ГПК от заповедния съд, поради обичайното й местопребиваване извън територията на Република България към този момент.
С оглед решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора процесуалноправен въпрос № 1 и материалноправни въпроси № 2 и № 3, като обусловили крайния изход на делото обосновават общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно е и поддържаното допълнително селективно по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Възприетото от въззивния съд разрешение по поставения процесуалноправен въпрос, свързан със служебните задължения на въззивния съд в хипотезата на нищожност и недопустимост на първоинстанционното съдебно решение( чл.269, ал.1 ГПК) налага извършване на проверка за съответствието му със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед отговора даден на формулираните материалноправни въпроси № 2 и № 3 във формираната по реда на чл.290 ГПК и цитирана казуална практика на ВКС – решение № 65 от 06.07.18 г., по т.д.№ 1556/2017 г. на І т.о. ; решение № 98 от 25.07.2017 г., по т.д.№ 535/2016 г. на І т.о., решение № 146 от 01.11.2017 г., по т.д.№ 2615/2016 г. на І т.о., за доказано и по отношение на тях следва да се приеме визираното от жалбоподателя противоречие.
Отговорът на останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси е обусловен от решаване на предходните посочени по- горе въпроси, поради което по тях съдът следва евентуално да се произнесе с решението си при преценка основателността на касационната жалба.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1080.48 лева.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 194 от 01.08.2018 г., по в.т.д.№ 89/2018 г.
УКАЗВА на касатора В. Ц. З. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд допълнителна държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1080.48 лв.( хиляда и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и доказателства по делото за осъщественото плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на горните указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: