3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1351
С. 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 855/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 266 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 314/2010., с което са уважени предявените от П. А. А. против [фирма] искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 108 ЗС.
Ответникът по касация П. А. А. от [населено място], Обл. Пловдивска, в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1. Възможно ли е упражняването на процесуални права като предявяване на възражение за задържане при условията на евентуалност по дело с предмет чл. 108 ЗС да се разгледа като признание на факт или като единствено доказателство, че направилият изявлението е във владение на имота? 2. Допустимо ли е решение, което се основава преимуществено на недопустими доказателствени средства /експертно заключение на графолог, което е представено от страната, вместо от експерта, което не е подкрепено със сравнителен материал и чиято обоснованост и правилност е оспорена/ и отговаря ли то на принципите на справедлив съдебен процес според чл. 6, § 1 Е.? 3. Допустимо ли е въззивно решение, преди постановяването на което съдът не е поправил порока – липсващ доклад на първоинстанционния съд относно квалификацията на всеки от предявените искове и разпределение на доказателствената тежест?
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са формулирани конкретни въпроси, но жалбоподателят твърди, че решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС /например решение № 1198/2008г. ІІ г.о. ВКС/ за несъмнено и пълно доказване на установената фактическа власт към момента на произнасяне на решение като условие за успешно провеждане на иска. Сочи се също, че решението е в противоречие с т. 17 от ТР № 1/2000г., изискващ задължително конституиране на необходимите другари в производството.
ВКС намира, че по първият от поставените въпроси не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При упражняване на процесуалните права, включително при предявяване на възражение за задържане на имота до заплащане от собственика на направени подобрения, е възможно изявленията на ответника да съдържат признание на факти, които да се ценят като доказателство по делото. В случая признание на факта на упражняване на фактическа власт върху имота се съдържа в предявения насрещен иск за подобрения и основаното на тези обстоятелства възражение на ответника /касатор/ за задържане на имота до заплащане на стойността им.
Вторият от формулираните въпроси предпоставя отговора чрез условието за основаване на решението на недопустими доказателствени средства. Спорът за правилността на експертното заключение е фактически, а не правен въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че поради наведените от жалбоподателя пороци на заключението на графологическата експертиза, в с.з. на 24.09.2009г. съдът не е приел същото, а е поставил задача на вещото лице да изготви ново заключение въз основа на предоставен от съда сравнителен материал.
По третия от въпросите е налице съдебна практика /например решение № 138/25.03.2011г. по гр.д. № 1127/2010г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение от 06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. ІІІ г.о. ВКС и др./, с което е прието, че докладът по чл. 146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдействува на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и след като изясни спора съдът посочва на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните права и задължения. Прието е също така, че въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение, ако при неточен доклад на първоинстанционния съд, не изготви собствен такъв и не се произнесе служебно по допустимостта на постановеното първоинстанционно решение. В случая с изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е изложил фактическите обстоятелствата, на които се основават претенциите, и е посочил правната квалификация на предявените искове – чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС, произнесъл се е по исканията за допускане на доказателства съобразно значението на обстоятелствата, чието установяване цели страната, за спорните правоотношения. Така изготвения доклад в достатъчна степен съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Относно основанието по ч л. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е приложимо при противоречие на въззивното решение на задължителна съдебна практика, изчерпателно посочена в т. 2 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, както бе посочено по-горе не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на посоченото ТР материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Д. на жалбоподателя за необходимостта от пълно доказване на установената фактическа власт към момента на произнасяне на решение като условие за успешно провеждане на иска по чл. 108 ЗС е фактически въпрос. Относно задължителното конституиране на необходимите другари в производството не са изложени никакви съображения и връзката на този довод със спора по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 266 от 21.05.2010г. по в.гр.д. № 314/2010.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на П. А. А. от [населено място], Обл. Пловдивска сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: