О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 28.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.04.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 626 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 480 от 14. 11.2016 г., по възз.гр.д.№ 658 / 2016 г. Пазарджишкият окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение на Велинградския районен съд № 128 от 14.05.2016 г., по гр.д. № 1067/2014 г., поради родова неподсъдност на спора на този съд и е изпратил делото по компетентност на ПОС –Гражданска и Търговска колегии- едноличен състав за разглеждането му като първа инстанция, съобразно процесуалното правило на чл.104, т.4 ГПК.
Недоволни от съдебния акт на въззивната инстанция са останали и двете страни, които са го обжалвали с оплакване за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.104, т.4 ГПК и чл.129, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът – ищец [фирма], [населено място] основно възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че щом претенцията му произтича от едно облигационно правоотношение между страните, породено от сключен помежду им договор за изработка в специфичното му проявление – възлагане на строителен надзор, то отделните неизпълнения на този договор, касаещи конкретни компоненти от цялостното твърдяно неизпълнение на ответника- [община] не притежават правната характеристика на отделни искови претенции, поради което претендираното въз основа на тях парично вземане, възлизащо на сумата 48 994 лв., изключва родовата подсъдност на делото да е на районен съд, като първа инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на жалбоподателя [фирма], [населено място] е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на следния доуточнен и обобщен от състава на касационната инстанция, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложимостта на чл.104, т.4 ГПК, във вр. с чл.69 ГПК за определяне родовата подсъдност на делото, а именно: 1./ Следва ли ищецът при предявяване на иска при посочване на първоначалната цена да посочи отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции ?”
За илюстрация на въведеното селективно основание жалбоподателят е посочил постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС: № 92/ 21.07.2015 г., по т.д.№ 911 / 2014 г. на І т.о.; № 17/24.03.2011г., по т.д.№ 328/2010 г.; № 208 от 25.02.2010 г., по т.д.№ 635/2008 г. на І т.о., както и следните определения : № 193 от 16.04.2015 г., по т.д.№ 1886/14 г. на ІІ т.о. на ВКС, № 335 от 02.07.2010 г., по ч.гр.д.№ 349/2010 г. на ІІІ г.о.; № 253 от 07. 02.2014 г. на П. и по т.д.№ 148/2014 г.на ПзОС.
Касаторът –ответник [община] също възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на ПзОС, че като произтичащи от един и същи договор исковите претенции на ищеца не са отделни и самостоятелни, поради което от значение за родовата подсъдност на делото е сумарната величина от техните стойности, като цена на иска и в този см. е и отговорът му на касационната жалба на ищцовата страна. Счита първоинстанционното решение за недопустимо, но поради произнасяне на първостепенния съд в нарушение на императивните разпоредби на чл.129, ал.3 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и .5 ГПК, т.е. по нередовна искова молба
В депозирано към касационната жалба изложение този жалбоподател обосновава касационно обжалване по приложно поле, позовавайки се на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на две групи процесуалноправни въпроси, които доуточнени от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовна искова молба, по която първоинстанционният съд се е произнесъл, когато нередовността произтича от неспазване на установения в закона процесуален срок по чл.129, ал.2 ГПК и до задължението на съда да конкретизира предмета на делото, чрез индивидуализиране и правна квалификация на отделните претендирани от ищеца права – т.е. да конкретизира правната квалификация на исковете, с които е сезиран и тяхната цена.
Като израз на твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика по първата група въпроси са посочени : ТР № 3/19.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на касационната инстанция: № 98/16.04.2014 г., по гр.д.№ 5788/2013 г. на ІІІ г.о.; № 156 от 22.06.2015 г., по гр.д.№ 6841/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, а по втората – решение № 92 от 21.07.2015 г., по т.д.№ 911/2014 г. на І т.о.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от съответно надлежно конституирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и са процесуално допустими.
С оглед наведените от касатора – ищец доводи и представените съдебни решения на отделни състави на ВКС – задължителна съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1, т.1 ГПК, според т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на второ търговско отделение намира, че касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място] следва да бъде допуснато за проверка съответствието на възприетото от Пазарджишкия окръжен съд разрешение по първия от формулираните процесуалноправни въпроси, касаещ приложението на чл.104, т.4 ГПК в хипотезата на предявени искови претенции за неплатено възнаграждение, невърната парична гаранция, неустойка за забава и обезщетение за забава, когато правоотношението между страните произтича от един и същи договор, имащ правната характеристика на търговска сделка.
На жалбоподателя – ищец следва да бъде указано, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, съобразена с чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника – [община].
В тази хипотеза – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, каквото всъщност е оплакването на жалбоподателя, касационната инстанция, съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от наличието, или не на поставен от касатора конкретен правен въпрос, като преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. Такава вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение, в който см. са и първата група формулирани правни въпроси, в случая отсъства. Въззивното решение е постановено при надлежно упражняване правото на иск – редовна искова молба, в която ищецът е изложил обстоятелствата, на които е основал претенциите си за защита, конкретизирал е размера на отделните претендирани вземания, посочил е съответния период и е формулирал петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба, като след дадени му по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания от В., с допълнителна молба от 19.01.2015 г. подробно е уточнил същия. Поради това не може да се счете, че е налице хипотезата, при която ищецът да не е отстранил нередовностите в исковата молба и тя да е подлежала на връщане, респ. на обезсилване на решението и прекратяване на делото от въззивния съд, в какъвто смисъл е и цитираната от касатора – Община, съдебна практика.
Що се касае до срока по чл.129, ал.2 ГПК, неспазването на който би обусловило приложението на чл.129, ал.3, във вр. с ал.4 ГПК, то предвид датата на която указанията на В. са били редовно съобщени на ищеца – 12.01.2015 г. и датата на входиране на молбата за уточняване на заявената искова претенцията в канцеларията на съда -19. 01.2015 г., явно е, че дължимото процесуално действие е осъществено в рамките на установения в закона преклузивен срок. Отделен в тази вр. е въпросът, че според трайната практика на ВКС извършената поправка на исковата молба и след срока по чл.129, ал.2 ГПК, поражда целените с нея правни последици, когато към тази дата все още съдът не е разпоредил връщането и по реда на чл.129, ал.3 ГПК – арг. от чл.62, ал.3 ГПК.
Последващото уточнение, по реда на чл.143, ал.2 ГПК, обективирано в молбата на ищцовата страна от 20.05.2015 г. несъмнено не касае приложението на чл.129, ал.2 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано.
Втората група формулирани процесуални въпроси, нямат обуславящо значение за изхода на делото, тъй като въобще не са формирали решаващата воля на въззивния съд в обжалвания съдебен акт, поради което не обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, че в случая не доказано и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, илюстрирано с цитираната задължителна практика на ВКС, тъй като нито е налице неправилна правна квалификация на предявените искове, за да възникне задължение за въззивната инстанция сама отново да определи същата, нито с обжалвания съдебен акт, който не е по съществото на спора, е отречено задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на исковите претенции, по които се произнася, при отсъствие на дадена от първостепенния съд правна квалификация или при неправилно определена такава.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд № 480 от 14. 11.2016 г., по в.гр.д.№ 658 / 2016 г. по касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх. № 11770 /14.12.2016 г.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 979.88 лв./ деветстотин седемдесет и девет и осемдесет и осем лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд № 480 от 14. 11.2016 г., по в.гр.д.№ 658 / 2016 г. по касационната жалба на [община] с вх.№ 20/ 03.01. 2017 г..
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания от съда срок от касатора [фирма], [населено място] делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: