3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1461
С. 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 843/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. З. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 14.12.2012г. по в.гр.д. № 8823/2009г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, І ГО, 43 с-в, № І-6-58 от 01.08.2008г. по гр.д. № 9774/2008г., с което искът е отхвърлен, и вместо това с въззивното решение е осъдено [фирма] да предаде на [фирма] ползването на стаи 51 и 56, находящи се в описана в решението административна страда.
Ответникът по касация на [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В. съд е осъдил [фирма] да предаде на [фирма] ползването на стаи две стаи от административна страда в [населено място], въз основа на подписан между страните разделителен протокол от 01.07.2000г. Приел е, че след отделянето на [фирма] страните са се споразумели тези две стаи /№ 51 и № 56/ да останат за ползване от [фирма]. Този договор не е решение за преобразуване по смисъла на действащата тогава редакция на чл. 262 ТЗ и не прехвърля правото на собственост на отделни обекти в сградата. Дружествата са останали съсобственици на цялата сграда. Разпределителният протокол обаче представлява споразумение по чл. 32, ал. 1 ЗС между съсобствениците за разпределяне на ползването, което съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за страните и те са длъжни да го спазват. Съдът е обсъдил и представения по делото инвестиционен проект за делба по определение на СРС на административната сграда, и е приел, че той все още не е осъществен. Приел е, че проектът по чл. 203 ЗУТ ще се осъществи едва след влизане в сила на разделителния протокол по чл. 287 ГПК /отм./ във втората фаза на делбеното производство, а дотогава страните са длъжни да спазват договора за разпределение на ползването.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл противоречиво /сочи се противоречие между решенията на първоинстанционния и въззивния съд/; законът е приложен неточно, тъй като е установено ползването на процесните стаи от [фирма]; неточно е приложен процесуалният закон тъй като инвестиционният проект не е приет като доказателство по делото и не е обсъждан; вследствие укриване на новонастъпил факт след предявяване на иска /продажба на собствените на ответника по жалбата идеални части от сградата на трето лице/, не е съобразено от въззивния съд отпадането на предмета на спора.
ВКС намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Различното решаване на спора от първоинстанционния и въззивния не съставлява противоречиво решаване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Нарушението на материалния закон и на процесуалните правила, на които се позовава касаторът, не са сред основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е такова основание и последното оплакване на касатора, освен поради липса на конкретен въпрос, и предвид точното прилагане от съда на разпоредбата на чл. 226 ГПК относно правоприемството в процеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д възз. с-в, от 14.12.2011г. по в.гр.д. № 8823/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: