О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.510
гр. София, 27.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2590 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №890 от 30.04.2015 г. по т.д.№670/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1897 от 27.11.2013 г. по т.д.№481/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Министерство на регионалното развитие искове за присъждане на сумата от общо 82 070.06 лв., представляваща наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег.№BG161P0001/4.102/2008/007 от 21.05.2009 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация – Министерство на регионалното развитие заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1897 от 27.11.2013 г. по т.д.№481/2013 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу Министерство на регионалното развитие искове за присъждане на сумата от общо 82 070.06 лв., представляваща наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег.№BG161P0001/4.102/2008/007 от 21.05.2009 г. по оперативна програма „Регионално развитие”.
Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение – т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, предвид произнасянето на въззивния съд по спор, който не е гражданско – правен, а е свързан с изпълнение на административен договор, от който се пораждат административни, а не граждански права и задължения.
По формулираните в изложението въпроси, обусловени от преценката за допустимост на обжалваното решение, съдът ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК, в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №890 от 30.04.2015 г. по т.д.№670/2014 г. на САС.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1641.40 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.