2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 10.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1483/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Райчева Е. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. В. В., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 43 от 28.05.2010г. по в.гр.д. № 85/2010г., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, ГК, ІІІ-ти гр. с-в, № 574 от 30.10.2009г. по гр.д. № 1234/2009г., с което е отхвърлен предявеният от М. Е. против С. основно училище „Г. С. Р.”[населено място] иск за отмяна на заповед № 195/21.04.2009г. с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
Ответникът по касация С. основно училище „Г. С. Р.”[населено място] в представения от процесуалния му представител М. К. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателката М. Е. моли да се допусне касационно обжалване поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Формулираният като втори, процесуалноправен въпрос – „Необходимостта да бъде стабилизирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в хода на съдебния процес”, за който според жалбоподателката са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по същество е също по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ. Към касационната жалба са приложени решение № 148/2000г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 1624/2002г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 400/1998г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 2108/2007г. ІІІ г.о. ВКС и решение по гр.д. № 816/2007г. на Софийски окръжен съд, върху което липсва отбелязване, че е влязло в сила.
Поставеният от жалбоподателката въпрос по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е от значение за изхода по конкретното дело, но не се констатира противоречивото му решаване от съдилищата. Въззивният съд е приел, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В приложените решения е изразена трайно установената практика на ВКС относно необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а именно нарушението да е описано с неговите обективни и субективни признаци – времето на извършването му, в какво се изразява нарушението, нарушителят, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага.
ВКС намира, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ според установената в представените решения съдебна практика и в точния й смисъл. Дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, е конкретизирано по време и място, описано е в какво се изразяват действията на учителя и кои трудови задължения са нарушени.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 43 от 28.05.2010г. по в.гр.д. № 85/2010г.
ОСЪЖДА М. Райчева Е. от[населено място] да заплати на С. основно училище „Г. С. Р.”[населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: