2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
С. 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6336/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. И. Ц., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 311 от 02.07.2013г. по в.гр.д. № 451/2013г., с което е отменено решението на Велинградския районен съд, № 58 от 12.03.2013г. по гр.д. № 1469/2012г. в частта за родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката, и вместо това с въззивното решение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. е предоставено на майката Мария Б., а по отношение на детето П. упражняването на родителските права е предоставено на бащата В. П.. П. решение е потвърдено в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът В. П.. Решението е обжалвано в частта относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. и относно вината.
Ответницата Мария Б. П. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. на майката Мария Б., въззивният съд е приел, че с оглед сравнително ниската възраст и пола на детето по-удачно е то да бъде отглеждано от майката. Приел е, че на детето му предстои да започне училище през есента, а се установи, че с това дете майката е в състояние да установи контакт и да възстанови загубените отношения между майка и дете. Вярно е, че при възможност родителските права по отношение на двете деца е добре да бъдат предоставяни на единия от родителите с цел да не се загуби връзката между децата и те да могат да растат заедно, но в случая ако и двете деца бъдат предостави за отглеждане на бащата, е застрашен контактът между тях и майката, тъй като бащата не само не желае да подпомогне възстановяване връзката между тях, но и ги манипулира, възпитавайки у децата чувство на нетърпимост по отношение на майката, което е недопустимо и безотговорно родителско поведение. Във всички случаи обаче е необходимо и с двете деца да работи психолог, за да може да бъде възстановена нормалната за възрастта и развитието им връзка и с двамата родители. Приел е, че разделяйки родителските права между двамата родители, те самите ще бъдат стимулирани да осъществяват по-чести срещи помежду си, за да поддържат връзка и с двете деца, а и децата да не загубят връзката помежду си.
Относно вината след обстоен анализ на свидетелските показания съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът В. П., който употребявал алкохол и в това състояние бил агресивен. Употребата на алкохол и агресията по отношение на съпругата му са я принудили да напусне семейното жилище и да потърси подслон при баба си. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ответника /касатор/, че била доказана извънбрачна връзка на съпругата му със свидетеля А.. Обсъдил е писмените доказателства /разпечатките на телефонните разговори, проведени от мобилния телефон на ответницата/ и гласните доказателства и е приел, че не може да се изведе безспорен извод, че съпругата е имала извънбрачна връзка за да се приеме, че нейното неправомерно поведение е причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
К. В. П. П. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1. Следва ли съдът да се съобрази с всички обстоятелства, изброени в чл. 59, ал. 4 СК като критерии за запазване интересите на децата при предоставянето на упражняването на родителските права?
2. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, свързани с критериите за предоставяне упражняването на родителските права?
3. Следва ли съдът да обсъди и изложи мотиви защо приема, че заинтересованите по смисъла на чл. 172 ГПК лица дават достоверни показания, при положение, че има противоречие с показанията на незаинтересовани свидетели?
Прилага ППВС № 1/74г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 266 ГПК.
ВКС намира, че с оглед императивния характер на разпоредбите относно упражняването на родителските права и охраняването на интересите на непълнолетните деца, въпросите, свързани с предоставяне упражняването на родителските права са от значение за решаването на делото. Не е налице обаче твърдяното противоречие със съдебната практика. С посоченото по-горе ППВС са дадени указания относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките за упражняването на родителските права, а те са: възпитателските качества на родителите и техния морален лик, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите и привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица и социалното обкръжение, жилищно-битови условия, вината за дълбоко разстройство на брака когато виновното поведение може да има лошо отражение върху правилното им отглеждане и възпитание. В съответствие с тези указания въззивният съд е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства за относимите за предоставяне на родителските права обстоятелства. Изследвал е задълбочено отношенията между родителите и децата и причините, поради които децата са враждебно настроени към майката, поведението й след постановяването на привременните мерки и предаването им на 15.05.2013 г. на майката, пола и възрастта им, условията при които се отглеждат и родителските качества на двамата родители.
По въпроса за задължението на съда да изложи мотиви защо приема, че заинтересованите по смисъла на чл. 172 ГПК лица дават достоверни показания, при положение, че има противоречие с показанията на незаинтересовани свидетели, също не се констатира твърдяното противоречие. Макар и да не се е позовал на разпоредбата на чл. 172 ГПК, извършеният от съда подробен анализ на свидетелските показания чрез съпоставянето им едни с други, при отчитане на близкото родство на част от тях със страните по делото, е в съответствие представената съдебна практика – решение № 176/2011г. ІІ г.о.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 311 от 02.07.2013г. по в.гр.д. № 451/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: