О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 20.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1073 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. против решение № 1786/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2339/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.150 СК. Съдът е приел, че детето на страните по делото е на 9 години, въз основа на което съдът е приел, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни са по- ниски от тези на възрастен. Съдът е отчел обстоятелството, че детето Г. Н. К. е ученик, поради което в нуждите му от средства за издръжка се включват и такива за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси. Съдът е приел за установено, че детето посещава езикови курсове /руски и английски език/ и че за двата курса за учебната 2014/2015 год. е заплатена общо сумата от 540 лева, а през учебната 2013/2014 год. детето е посещавало курс по руски език, за който е заплатена сумата от 200 лева. По отношение на здравословното състояние на детето, съдът е приел, че представените доказателства относно здравословното състояние на детето и необходимостта от спазване на безглуетнова диета, което би обусловило и нужда от повече средства за издръжка, се отнасят за период от началото на 2010 година, като е приел за недоказано твърдението на майката-ищец, че и понастоящем детето има нужда от допълнителни средства за лечение или за поддържане на специален хранителен режим и тази нужда от допълнителни средства да е със сравнително траен във времето характер. Съдът е приел, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето са в размер на около 250 лева.
По отношение на възможностите на родителите, съдът е обсъдил доказателствата, въз основа на които е приел, че майката работи като медицинска сестра, понастоящем е в отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст и че няма доказателства тя да притежава недвижимо имущество или движими вещи на значителна стойност, които да й позволяват да реализира доходи. Приел е за установено, че преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето се осъществяват от майката, както и че тя има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също е задължена да доставя издръжка. Съдът е приел за безспорно по делото, че бащата няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. Въз основа на горните обстоятелства и предвид безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 250 лева месечно, необходими за издръжката на детето, бащата следва да участва със сумата от 170 лева, като остатъкът от сумата, необходима за издръжката на детето следва да се допълва от доходите на майката.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се противоречие във връзка с мотивите на съда относно обсъждането на възможността на даващия издръжка и съобразяването в този смисъл на общия размер на дължимата издръжка с възприетото от ВС с ППВС №5/1981 г., съгласно което по-големите материални възможности са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. При определянето на размера на дължимата издръжка, съдът не е обсъдил доходите на дължащия издръжка ответник по делото, като в тази насока е процедирал в противоречие с постановките на ППВС №5/1981 г., което е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на горното основание.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1786/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2339/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.