2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
С. 17.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3044/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. и Е. Й. А., двамата от [населено място], приподписана от пълномощника им адв. З. К., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, ГО, № 128 от 20.12.2012г. по в.гр.д. № 326/2012г., с което е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд, № 73 от 12.07.2012г. по гр.д. № 437/2011г., с което са отхвърлени предявените от Н. и Е. А. против Д. Й. Й., А. В. Й. и Роза Я. К. искове за унищожаване поради измама на сключените с нот. акт № 189/99г. и № 94/99г. договори за покупко-продажба на недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от Н. и Е. А. против Д. Й. Й., А. В. Й. и Роза Я. К. искове за унищожаване поради измама на сключените с нот. акт № 189/99г. и нот. акт № 94/99г. договори за покупко-продажба на недвижим имот по съображения, че не е установено двата договора да са сключени при измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД. Съдът е приел за ирелевантно за действителността на процесните договори обстоятелството, че ищците са получили парична сума от трето за сделките лице със задължение да я върнат, като са имали уверението на купувача на имота, че след връщане на парите ще се осъществи обратна продажба. Продавачите са изразили воля за продажба на апартамента си с пълно съзнание, че го отчуждават и поемат риска да не го получат обратно, ако не се сбъдне уговорката при връщане на заема да им бъде върнато жилището. На следващо място хипотетично съдът е обсъдил възражението на ответниците за погасяване на иска по давност и е приел, че е изтекла предвидената в чл. 32, ал. 2 ЗЗД давност.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за началния момент на срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Сочат съдебна практика, но не я прилагат.
ВКС намира, че поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като искът е отхвърлен не поради погасяването му по давност, а поради неоснователност на претенцията. Само основателният иск може да бъде погасен по давност. Мотивите на въззивния съд относно давностния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД са хипотетични – ако искът бе основателен, то той би бил погасен по давност. Предвид изложеното отговорът на този въпрос не би имал значение за решаването на делото.
Независимо от това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение съобразно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС поради вероятност обжалваното решение да е недопустимо предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правната им квалификация в заявения петитум и съдебните решения.
Жалбоподателите са освободени от внасяне на държавна такса по делото. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, ГО, № 128 от 20.12.2012г. по в.гр.д. № 326/2012г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: