2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
гр. София, 01.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5796 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /Б./” против решение от 25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 830/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. Чл.138 и сл. Вр. Чл.147, ал.1 ЗЗД е неоснователен. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че по силата на договора за кредит между банката – ищец по делото и кредитополучателя, при неплащане на изцяло или частично на кое да е от паричните задължения от страна на кредитополучателя в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично и незабавно предсрочно изискуем. Съдът е приел, че с оглед така постигнатата договорка между страните по договора за банков кредит, не е необходимо изрично волеизявление на банката – кредитор да длъжника за обявяването на вземането по договора за кредит за предсрочно изискуем. Приел, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, като на това основание е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е изтекъл шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и е счел предявения иск за неоснователен.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения правен въпрос е относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо. На този въпрос въззивния съд е дал отрицателен отговор, докато с т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден положителен отговор на така поставения правен въпрос. Това противоречие със задължителна съдебна практика, обосновава допустимостта на касационното обжалване, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 251,81 лева, за разглеждането на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 830/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Указва на касатора „Р. /Б/” да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 251,81 лева, като едноседмичен срок представи доказателства за внесена такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІV гр.отд., за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.