3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
С. 26.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1105/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Т. от [населено място], подадена от пълномощниците му адв. А. Н., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, № 4489 от 11.06.2012г. по в.гр.д. № 16472/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І ГК, 44 с-в, № І-44-109 без дата, постановено по гр.д. № 23472/2010г., с което е отхвърлен предявеният от В. П. Т. срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на сумата 18 228,41 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от В. П. Т. срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на сумата 18 228,41 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, въззивният съд е приел, че искът е основателен, но е погасен по давност. Приел е за установено от фактическа страна, че с постановление на главния прокурор от 28.07.1997г. на подсъдимия по нохд № 2814/2001г. В. П. Т. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 20 000 000 неденоминирани лева, внесена на 28.07.1997г. С определение на съда от 05.11.2003г. размерът на гаранцията е намален на 4 000 деноминирани лева, като на 23.12.2003г. сумата от 16 000 лв. е върната на ищеца. Остатъкът от 4 000 лв. е изплатен на ищеца на 11.11.2005г. Ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. С влязло в сила решение по гр.д. № 294/2009г. САС, ГК, 4 с-в, е уважен предявеният от него срещу ответника частичен иск по чл. 2, ал.1, т. 2 З. за сумата 1000 лв. /от общата сума 19 228,41 лв./, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената като парична гаранция сума. От правна страна съдът е приел, че ищецът има право на претендираното обезщетение, но направеното с отговора на исковата молба възражение, че вземането е погасено по давност е основателно. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава в заплащане на законната лихва, а ако увреденото лице претендира вреди над този размер, той следва да ги докаже. Мярката за неотклонение се явява незаконна поради последвалото оправдаване на ищеца и задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. Налице е и причинна връзка между пропуснатата полза и незаконното обвинение. В случая вземането на ищеца за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва е станало изискуемо на 02.11.2006г. с постановяване на решението по нохд № 1123/2006г. ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда. Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която в случая е изтекла до предявяването на иска. Поради това искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. като погасен по давност е неоснователен.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът В. П. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос какъв е срокът на погасителната давност по иск по чл. „„`2, ал. 1, т. 2 З.. Прилага решение № 638/02.10.2009г. по гр.д. № 456/2008г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че погасителната давност за иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото и е решен в противоречие с представената съдебна практика.
На жалбоподателя В. П. Т. следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 5 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Д възз. с-в, № 4489 от 11.06.2012г. по в.гр.д. № 16472/2011г.
Указва на В. П. Т. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове:
.