2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1369/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите като представител на държавата, подадена от пълномощника юрисконсулт М. С., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 517 от 09.06.2010г. по в.гр.д. № 405/2010., с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд, № 92 от 25.01.2010г. по гр.д. № 1576/2009г., с което е отхвърлен предявеният от държавата, представлявана от министъра на финансите против Н. Т. А. иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 643 748,18 лв. главница и по чл. 86 ЗЗД за сумата 375 758,58 лв. лихва за забава.
Ответникът по касация Н. Т. А., понастоящем в затвора[населено място], не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – пряка причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия за ищеца имуществен пасив, чието обезщетение се претендира. Приел е, че макар и с влязла в сила присъда по НОХД № 26/2009г. на Пловдивския окръжен съд ответникът да е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, във вр.чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК – укриване на данъчни задължения в особено големи размери, в случая държавата разполага с друго изпълнително основание. Няма спор, че по отношение на дружеството [фирма][населено място], чиито управител е бил ответникът, е извършена данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила Д., с който в тежест на проверяваното дружество са вменени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и корпоративен данък в размери, аналогични на претендираните в производството като претърпени имуществени вреди от ищеца. Поради наличието на Д. и бездействие на ищеца да събере вземането си по предвидения принудителен ред за събиране на държавни вземания, въззивният съд е приел искът за неоснователен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за задължителния характер на присъдата на наказателния съд относно доказването на размера на вредите в гражданското съдопроизводство, който според жалбоподателя е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 237/1988г. І г.о. ВС, решение № 478/1989г. ІV г.о. ВС, решение № 189/88г. ІІ г.о. ВС и решение № 1611/84г. ІV г.о. ВС, които представя; и по материалноправния въпрос наличието на Д. изключва ли правната възможност да се претендира заплащане на вредите на основание влязла в сила присъда, който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като искът не е отхвърлен поради липса на доказателства за размера на вредите.
Вторият материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, тъй като мотивите на съда за отхвърляне на иска са основани на наличието на Д. и възможността ищецът да събере вземането си по предвидения принудителен ред за събиране на държавни вземания. ВКС намира, че поради липса на съдебна практика по сходен казус и необходимостта от разкриване на точния смисъл на правните разпоредби чрез тълкуването им, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като вземането е за публично задължение, жалбоподателката не дължи държавна такса.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 517 от 09.06.2010г. по в.гр.д. № 405/2010г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: