ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1037
София, 06.08.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6875 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Б. като процесуален представител на Д. С. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 12.VІ.2013г. по в.гр.д. № 938/2012г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], област Пловдив, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 12.VІ.2013г. БОС е потвърдил решението на РС Благоевград от 16.VІІІ.2012г. по гр.д №1750/2011г., с което Д.А. е осъдена да заплати на [фирма] 20247.19лв., представляващи претърпяна от дружеството имуществена вреда – стойността на товар, предаден на ответницата в качеството й на [фирма] от товародателя [фирма] по сключен между тях на 16.І.2007г. договор за превоз, ведно със законната лихва, считано от 10.VІ.2008г. до окончателното изплащане, и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че след предприетите от него процесуални действия /оставянето без движение на исковата молба с определението си по насрочване на делото за разглеждане в о.с.з./ ищецът е прецизирал исковата си молба, при което, макар с доклада си първоинстанционният съд да е дал неправилна квалификация на спора по чл.45 ЗЗД, на практика той се е произнесъл по действително заявената претенция с правно основание чл.49 ЗЗД, поради което първоинстанционното решение не е недопустимо; установено е по делото, че стоката, собственост на ищеца, на 17.І.2007г. е била предмет на превоз, възложен на ответницата в качеството й на ЕТ – превозвач от свид.В. от името на [фирма] – спедитор, че превозът е осъществен с товарен автомобил, собственост на ответницата, управлението на който е бил възложен от нея на третото лице – неин помагач Р. П.; че поради техническа неизправност на автомобила по време на движението му възникнал пожар, при който стоката е била унищожена; ответницата не е ангажирала доказателства, оборващи презумпцията за виновността на шофьора на автомобила; ответницата като превозвач не може да бъде освободена от отговорност, доколкото за водача на технически неизправното МПС, респективно за собственика на последното/ са задълженията по Закона за автомобилните превози и ЗДвП да поддържат МПС в техническа изправност; отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като тя е възложила на шофьора, с който е била в трудово правоотношение, извършването на превоз с технически неизправно МПС, и поради виновното й поведение като собственик на автомобила, че е възложила на шофьора да извърши превоз с технически неизправно МПС и че не го е поддържала в изправно и безопасно състояние.
В изложението на Д. А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. поправяне на исковата молба пред въззивния съд с посочване на нови факти и обстоятелства, изменящи основанието на предявения иск – в противоречие с практиката на ВКС; 2. налице ли е причинна връзка между изпълнението на работата на шофьора на товарния автомобил и вредоносните действия при наличие на други причини за настъпилата вреда – в противоречие с практиката на ВКС; 3. кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане и дали вредите са резултат на виновно противоправно действие/бездействие на дееца – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 4. в чия тежест е да установява неистинността на представените частни документи, не носещи подписа на оспорващата ги страна, както и на представените официални документи, след като е отказано откриване на производство по реда на чл.193 ГПК; относно възможността на въззивния съд да откаже откриването на такова производство и в какви случаи е възможно това – в хипотезата по чл.280 ал.3 ГПК. Сочи се и произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато поради вероятността то да е постановено по непредявен иск /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
За касационното обжалване касаторката следва да заплати 405лв. държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 2276 от 12.VІ.2013г. по гр.д № 938/2012г.
УКАЗВА на Д. С. А. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 405лв. държавна такса, в противен случай касационната жалба ще й бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочването му в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: