1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
ГР. С., 17.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2071/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №668/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място], обл. С., по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „отговорник спомагателни дейности и ЗБУТ”, извършено със заповед от 31.01.12 г., на осн. чл.328, ал.1,т.5 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че по въпроса „ за едностранното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение при законосъобразното прилагане на прекратителното основание по чл.328, ал.1,т.5 КТ” въззивното решение противоречи на цитираните и приложени решения на ВКС по ГПК , отм. и чл.290 от ГПК. Част от изложените преди така обобщения въпрос правни въпроси в 8 точки са основани на фактически предпоставки, които жалбоподателят твърди, оспорвайки уволнителното основание / че е бил добросъвестен при изпълнение на тр. си задължения, че ги е изпълнявал ефективно, вкл. с изготвени и приети от работодателя писмени заповеди и инструкции по ЗБУТ, че за точното и ефективно изпълнение на тр. му задължения е представил доказателства, неоспорени от работодателя/ и по същността си са доводи за необоснованост на решението. Прави доводи и за съществени нарушения на процесуалните правила –кредитиране на показанията само на една група свидетели, преразпитани от ОС в нарушение на съдопроизводствените правила и за вътрешно противоречие в мотивите на ОС. Поставя още въпросите: какъв следва да е минималния времеви период, за да се приеме, че на работника липсват качества за ефективно изпълнение на работата и изпълнил ли е работодателят задължението си да мотивира заповедта за уволнение, препращайки към писмени документи, „които съдържат само фактически констатации и установени нарушения”. В изложението към осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК се правят подробни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на изводите на съда при решаване на спора и за съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства от въззивната инстанция и при тяхната преценка.
За да отхвърли исковете по чл.344, ал.1 КТ, въззивният съд е приел за установено, че при ищеца е налице обективна и трайна липса на качества за ефективно изпълнение на работата. За период от над 6 месеца служителят не е изпълнявал или е изпълнявал зле и частично конкретните трудови задължения за възложената му тр. функция. Според ОС това се дължи не на негово умишлено или небрежно поведение, а на обективните му възможности – недостатъчни професионален капацитет, опит, чувство за отговорност и прецизност и на неосъзнаване на особената значимост на правилата за безопасни и здравословни условия на труда за превенцията на професионални рискове и в защита на човешкото здраве и живот.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. В. решение по въпроса за предпоставките на уволнителното основание по чл.328, ал.1,т.5 КТ и за съдържанието на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение на това основание не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, вкл. приложената от ищеца – касатор.
В. съд е констатирал, че тр. договор е прекратен с мотивирана заповед на работодателя, в която описателно и чрез препращане към констатираното в протокол за проверка на ИТ и акт за установяване на административно нарушение, е посочено в какво се изразява липсата на качества у служителя / това задължение на работодателя е разяснено и в р. по гр.д. № 5084/08 г. на второ г.о., по гр.д. №1966/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д.№1382/11 г. на трето г.о. на ВКС/. Във въззивното решение, както и в практиката на ВКС, вкл. в приложените решения – по гр.д. №1730/09 г. на трето г.о., е прието, че основанието по чл.328,т.5 от КТ е безвиновно – изисква се обективна липса на качества за ефективно изпълнение на работата, която може да се дължи на недостатъчна образованост и подготовка, на липса на опит или природни дадености / схватливост, концентрация, сръчност, комуникативност и пр./ Липсата на качества трябва да е трайно за работника състояние; в резултат на тази липса той не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, частично трудовите си задължения. Това по настоящото дело е установил конкретно за ищеца и въззивният съд. Приел е , че за да е трайна, липсата на качества следва да се прояви за достатъчен по продължителност период от време – в случая над 6 месеца, което с оглед значимостта на възложената му тр. функция, е нетърпимо за работодателя. Липсата на качества у служителя е състояние, а не моментна и инцидентна проява на несправяне с работата.
По доводите за неправилност на въззивното решение, вкл. поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. В ТР са разяснени по съдържание особените допълнителни предпоставки на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, които не се изразяват в сочените от касатора касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Въпреки това, във връзка с изрично представеното от касатора р. по гр.д. №124/11 г. на четвърто г.о. следва да се посочи, че и по настоящото делото нови доказателства са допуснати и събрани в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, след като въззивният съд е допълнил доклада на първоинстанционния. П. на свидетелите пък е допустим и без да е констатирано процесуално нарушение на първата инстанция, по преценка на въззивния съд – чл.267, ал.2 ГПК /р. по гр.д. №1297/09 г. на първо г.о. на ВКС/.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №668/12 г. от 17.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: