ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
София, 19.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 60405 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.К. като процесуален представител на Р. М. К. от [населено място], последната действаща лично и като майка и законна представителка на малолетното си дете М. С. Й., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 30.ІІІ.2016г. по в.гр.д. № 5241/2015г.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] София и третото лице – помагач на ответника С. М. К. не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 30.ІІІ.2016г. САС по въззивна жалба само на ищците е отменил първоинстанционното решение на СГС от 16.VІІ.2015г. по гр.д. № 17720/2013г. в отхвърлителните му части по претенциите на М. С.Й. чрез законната му представителка Р. К. за разликата над 45000лв. до 120000лв. и на Р. К. в отхвърлителната му част за сумата 80000лв. и вместо него е постановил друго, с което на основание чл.226 КЗ е осъдил ЗК [фирма] да заплати на Й. още 75000лв. и на К. – 80000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Р. Й. – баща на детето и във фактическо съпружеско съжителство с ищцата, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2013г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части до пълните предявени размери на претенциите за обезщетения за неимуществени вреди – съответно до 160000лв. и до 140000лв. – и за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на издръжка от детето, в размер на 15920лв. Присъдени са и разноски и държавна такса.
Въззивният съд е взел приел наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между собственика на лекия автомобил, причинил ПТП на 12.ІІІ.2013г. – С. К., при което е настъпила смъртта на С. Й., и установено с влязла в сила присъда на С..ОС виновно и противоправно поведение на водача на автомобила.
Въззивният съд е кредитирал показанията на св.М., според които макар и без сключен брак /ищцата е навършила пълнолетие през 2014г. – след смъртта на С., а той е навършил пълнолетие през 2011г./ е била направена сватба, двамата живели като семейство при родителите на мъжа, където се родило и детето им, че отношенията на младата двойка били много добри – разбирали се и се обичали, ищцата не се е омъжила повторно, три години след смъртта на С. още носи забрадка и страда за него. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че на ищцата се дължи обезщетение в присъдения размер с оглед обема на вредите и обществено-икономическата обстановка в страната към 2013г.; в останалата й част претенцията е неоснователна, тъй като не са доказани такива съществени по продължителност и тежест вреди, обосноваващи обезщетение в размер на 140000лв.
По претенцията за неимуществени вреди, претърпени от детето, е взето предвид, че то е останало без баща на около една година и половина и въпреки че не го помни, а нарича братята му „татко“, през целия си живот няма да има истински баща, което представлява съществена вреда; с оглед практиката и социално-икономическата обстановка към 2013г. обезщетение в присъдения размер отговаря на принципа за справедливост.
По претенцията на детето за имуществени вреди е прието, че не е установено, което е било в негова тежест, бащата, навършил пълнолетие през 2011г., да е издържал детето си редовно и трайно, какви доходи е имал и самият той за своята издръжка – гласните доказателства установяват само временни доходи, неустановени по размер, налице са и изходящи от НОИ данни, че с починалия няма сключени трудови договори, не са доказани и доходите на майката, нито дали детето получава наследствена пенсия и в какъв размер. Представените пред въззивния съд доказателства в тази връзка не са приети поради необосноваване на предпоставките по чл.266 ал.2 или ал.3 ГПК.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение в отхвърлителните му части по претенциите за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и в осъдителната му част за присъдените в тежест на ищците разноски, следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставения от касаторите в изложението им въпрос „следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, отразяващи промените в икономическите условия”, по който със сочената практика /решения на ВКС по т.д. № 25/2014г. ІІ т.о., по т.д. № 457/2014г. ІІ т.о., по т.д. № 299/2011г. ІІ т.о., по т.д. № 916/2011г. І т.о. и др./ се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване по останалите въпроси относно прилагането на принципа за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, обосновани с неотчитане на други конкретни обстоятелства извън лимитите. По тези въпроси съдът се е произнесъл в съответствие с вече посочената / и друга/ практика на ВКС, като е отчел момента и начина на настъпване на смъртта на наследодателя на ищците, че детето е останало без бащина грижа още на невръстна възраст, а майката продължава да страда, възрастта на ищците и на починалия, отношенията в семейството.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса, уточнен от съда, при присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дете вследствие смъртта на негов родител, и при установени временни доходи от сезонна работа на починалия родител дължи ли се обезщетение на детето за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на издръжка, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по т.д. № 645/2010г. І т.о.
Касаторите не дължат държавна такса за касационното обжалване /освободени с определение на СГС от 13.І.2014г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГК, четвърти състав, № 583 от 30.ІІІ.2016г. по гр.д № 5241/2015г. в отхвърлителните му части по исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди и в частта за присъдените в тежест на касаторите разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: