Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. София, 16 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 534/2014 година.
Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. М. К. М. от гр. В. Т., против въззивна присъда на Окръжен съд В. Т., постановена по внохд № 123/2012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановени в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е да бъде оправдан подс. М. или делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 30/20.02.2014 г., постановена по внохд № 123/2012 г., Великотърновския окръжен съд, е отменил присъда № 40/18.02.2011 г., постановена по нохд № 1176/2010 г., на Районен съд Велико Търново, в частта с която подс. М. К. М. е бил признат за невиновен и оправдан, в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, вместо го е признал за виновен в извършено на 17.02.2010 г., в гр. В. Т., престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54, вр. чл. 2, ал. 2 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдил е разноските по делото.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода за допуснати нарушения на материалния закон:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърдението, за необосновани изводи досежно съставомерността на извършеното деяние, поради неправилна преценка на събраните доказателства.
При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания на чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 339, ал.1 НК, е напълно законосъобразен. Правилно е бил приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимият на инкриминираната дата в кабинета си, в административната сграда на [фирма], находяща се в промишлената зона на гр. В. Т., без съответно разрешение, е държал различни видове боеприпаси – патрони, бойни и ловни, подробно описани в присъдата. Изводите за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени от събраните и кредитирани доказателствени източници по делото. Установените данни от тях, каквито са показанията на свидетелите С., К., З., Д. и Н., частично от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т., Т., Л. и Б., подкрепени и допълнени от приложените писмени, веществени доказателства и експертни заключения, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс. М. е извършил посоченото престъпление.
При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в процеса, заключението, че се касае за държане на боеприпаси от подс. М., без съответно разрешение, е напълно законосъобразно.
Посочените в жалбата конкретни възражения, във връзка с този довод, са намерили отговор в мотивите на второинстанционният съд. Същият подробно ги е обсъдил и е направил законосъобразен извод, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения, са подкрепени от доказателствата по делото, посочени по-горе. Правилно е било прието, че инкриминираното с обвинението деяние, осъществява от обективна и субективна страна, състава на престъплението по ал. 1, на чл. 339 НК, в който смисъл е постановена второинстанционната осъдителна присъда. Точни са изводите, почиващи на съвкупната преценка, на събраните доказателства, че този подсъдим е знаел за наличието на патроните в кабинета му.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за оневиняване, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. М.. За да са налице такива е необходимо, съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Второинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 305 НПК, тъй като постановява нова присъда, е отговорил на въпросите за съставомерността на деянието, за протокола, за оглед, за противоречията в данните от гласните доказателствени средства и кои от тях кредитира и защо. Въззивната инстанция, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, посочвайки основанията поради които не приема изводите за оправдаването на подс. М.. Вътрешното й убеждение е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия.
Неоснователно е и конкретното оплакване на подсъдимия изразено в допълнителното писмено изложение за незаконност на състава. Вярно е, че на 13.09.2012 г. въззивният съд е заседавал в състав – председател Т. М. и членове Т. Д. и мл. с. А. Д., като подсъдимия е дал обяснения по обвинението. Останалите съдебни заседания са били проведени с участието на мл. с. Д. К. С негово участие обаче отново е дал обяснения по обвинението подс. М. – с. з. на 23.01.2014 г. Следователно не е допуснато твърдяното съществено процесуално, тъй като всички доказателства са били събрани от един и същи състав на съда.
Ето защо, не са налице пороците по чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за отмяна на съдебния акт по реда на посоченото производство и връщане на делото за ново разглеждане. Изтъкнатите като конкретни процесуални нарушения, са идентични с поддържаните пред предходната инстанция. Въззивният съд в мотивите си се е занимал подробно с тях, като е изложил подробни и убедителни съображения, защо не ги приема за основателни.. И според настоящия съдебен състав, оплакванията са напълно неоснователни, поради което и липсват основания за уважаване на искането в жалбата.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Възражението не е подкрепено с конкретно посочени нарушения във връзка с определяне вида и размера на наказанието.
Определеният размер на санкцията и начина на изтърпяването й са напълно справедливи. Тя правилно е индивидуализирана в значителна степен под средния размер установен от закона – в близост до законоустановения минимум, при наличие на превес, на смекчаващите вината обстоятелства. Напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство и на личността на дееца. По – нататъшна снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия.
Ето защо, съставът на Върховния касационен съд счита жалбата и в тази си част за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 30/20.02.2014 г., постановена по внохд № 123/2012 г., на Великотърновския окръжен съд, наказателна колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: