ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
София, 27.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5411 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. А. като процесуален представител на В. И. Г. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Ст.З. от 15.VІ.2016г. по в.гр.д. № 1021/2016г.
Ответниците по касационната жалба К. К. В. и В. Д. В., и двамата от гр.Ст.З., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Св.П. са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 15.VІ.2016г. СОС е отменил решението на РС Ст.З. от 29.ІV.2015г. по гр.д. № 815/2014г., с което са уважени предявените от В. Г. срещу К. и В. В. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, и вместо него е постановил друго, с което във връзка със заявено от ответниците възражение е обявил за нищожен като привиден и сключен при условията на абсолютна симулация договорът за покупко-продажба от 21.ІV.2010г. с нот.акт № 170/2010г. между ищцата – сега касатор като купувач и К. и В. В. като продавачи на апартамент, находящ се в гр.Ст.З., съответно индивидуализиран, и е отхвърлил предявените ревандикационен иск и искове за присъждане на 300 евро, представляващи обезщетение за неоснователно ползване на процесния апартамент в периода 27.ХІІ.2013г. – 21.ІІ.2014г.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците В. за абсолютна симулативност на договора за продажба. При липсата по делото на т.н. „обратно писмо” е приел, че е налице начало на писмено доказателство, каквото представлява нарочното изявление на страните по гр.д. № 1419/2015г. на ОС Ст.З. /Р. В. К. – ищца и В. Г. – ответница по иск по чл.422 ГПК/ за съществуваща симулация, приета в постановеното по него на 06.ХІ.2016г. решение, приобщено към настоящото дело на основание чл.266 ГПК. С оглед на това са счетени за допустими свидетелски показания. Прието е, че показанията на свидетелите Р. К. – дъщеря на ответниците В. – и И. И. – живеещ на семейни начала с нея – установяват по безспорен начин привидността на сделката, както и действителните уговорки между страните, че извършването й е с цел да се получи банковия заем от 20000 евро /по сключен от ищцата с Б. Д. договор/ за започване на бизнес в Италия от свидетелката и сестрата на ищцата Г. Г.. Симулация може да се разкрие и на база косвени доказателства, водещи до единствен и несъмнен извод за наличието на такава. Няма пречка симулация да се установи от трети лица, стига те да имат правен интерес от това, каквото лице в случая се явява свидетелката. Установено е, че голяма част от сумата по кредита е внасяла свидетелката. Липсва житейска и правна логика семейството на „продавачите” да изплащат кредит, отпуснат на „купувачите” за имота, предмет на сделката – самият факт на плащане на голяма част от средствата доказва привидността на сделката по покупко-продажбата на процесния имот. Потвърждение на привидността е и фактът, че не е установено извършено от ищцата плащане в брой на 15000 евро, както е посочено в нотариалния акт – тя е била във физическа и финансова невъзможност да стори това. При тези обстоятелства е направен извод, че липсва съгласие между страните по договора да се породят правните му последици и за обвързването им от него, както и за липса на основната предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като ищцата не е собственик на претендирания имот поради нищожността на договора за покупко-продажбата му. С оглед на това е неоснователен и искът за обезщетение.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол /вкл. и в частта му по претенцията по чл.59 ЗЗД поради обусловеността й от изхода на спора по ревандикационния иск/ за проверка на допустимостта му предвид произнасянето с него във връзка с възражението на ответниците за симулативност на договора за покупко-продажба на процесния имот при липсата на предявени от тях инцидентен установителен иск или насрещен иск за прогласяване на нищожността му, преценка в каквато насока съдът е длъжен да направи и служебно, дори и без наведени от страните твърдения /както е в случая – в този смисъл виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/, както и по третият поставен в изложението на касаторката въпрос „следва ли съдът да обсъди показанията на свидетелите – роднини на страната – и с оглед другите доказателства, да отчете установените противоречия между тях, тяхната очевидна заинтересованост от изхода на делото, че показанията не са основани на техни лични, преки и непосредствени впечатления, и да изложи съображения налице ли са основания за кредитирането им и защо”, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 843/2009г. І ГО и по гр.д. № 477/2009г. ІІІ ГО.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано по останалите поставени от касаторката в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси.
Първият въпрос „привидна ли е сделка, ако страните по нея са имали воля да се обвържат и са желаели правните й последици с цел купувачът да плати на продавача с банков кредит, а продавачът да ги предостави другиму за бизнес и при уговорката апартаментът да се продаде обратно от новия купувач на новия продавач” е неотносим към произнасяне от въззивния съд, обусловило изхода на делото. Това е така, тъй като решаващият извод на въззивния съд е, че липсва съгласие между страните по договора за пораждане на правните му последици и за обвързването им от него.
Неотносим е и вторият поставен въпрос „допустими ли са свидетелски показания за доказване на привидност на сделка, ако по делото не е налице начало на писмено доказателство, изходящо от другата страна или удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението й, че съгласието е привидно”, обоснован с твърдението, че за начало на писмено доказателство са приети документи, не изхождащи от касаторката, а от съдебен състав – решението по гр.д. № 1419/2015г., и че по това дело касаторката изрично е заявила, че сделката е действителна. Въпросът не е от значение за изхода на делото, защото съдът е допуснал свидетелски показания, приемайки, че е налице начало на писмено доказателство.
Четвъртият поставен въпрос е „правилно ли е решение, прогласяващо нищожност поради привидност, за което се позовава на косвени доказателства, ако от тях не може да се направи единствен и несъмнен извод за наличие на привидност; допустимо ли е принадлежността на правото на собственост на недвижим имот да се установява с непреки доказателства”. Въпросът в първата му част също е неотносим с оглед извода на въззивния съд, че представените доказателства обосновават единствен и несъмнен извод за наличие на привидност. А въпросът във втората му част има теоретичен характер – въззивният съд не се е произнесъл по него и той не е обусловил изхода на делото.
Не е от значение за изхода на спора и петият поставен в изложението въпрос „следва ли да бъде уважен иск по чл.108 ЗС, ако ищецът е доказал трите кумулативно предвидени предпоставки – правото си на собственост, владението на имота от ответника, липса на основание за това. Това е така с оглед решаващият извод в тази насока в атакуваното решение, че не е установена основната предпоставка за основателност на ревандикационния иск, а именно – правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот.
За касационното обжалване касаторката следва да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 280лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, ІІ гр.състав, № 191 от 15.VІ.2016г. по в.гр.д № 1021/2016г.
УКАЗВА на В. И. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 280лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: