2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 15.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4043 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „С.” [населено място], представлявано от директора Н Д., чрез адв. М. С.-И., против решение № 464 от 19 април 2017 г., постановено по в.гр.д. № 607/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отменя изцяло решение № 388 от 8 февруари 2017 г., постановено по гр.д. № 12344/2016 г. по описа на районния съд в [населено място] за отхвърляне исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Г. Й. П., с адрес в [населено място], против общинското предприятие, и вместо него е признато за незаконосъобразно и е отменено уволнението на П., извършено със заповед № 9/31.05.2016 г. на директора на предприятието, П. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да му заплати сумата от 3477,60 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 01.06-01.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.
В касационната жалба се сочи, че делото е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда за това, че въпреки че клеймото на датата на изпращане от ищеца на пощенски плик не се чете, и липсата на обективна възможност да бъде прочетено по-точно клеймото, то исковата молба е подадена в определения от КТ срок, тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателство за установяване срочността на исковата молба. Не е спорно, че исковата молба е изпратена с писмо без обратна разписка, и липсват убедителни доказателства за датата на депозиране на исковата молба. Подчертано е, че приетата от съда дата 01.08.2016 г. не е подкрепена с каквото и да било друго доказателство, а самата молба е постъпила в деловодството на съда на 14.09.2016 г., при необходимост от минимум един ден за доставяне на пратка, пусната в пощенска станция в града, в който се намира компетентният да я разгледа районен съд. Твърди се, че констатацията на съда за липсата на обективна възможност да се прочете по-точно пощенското клеймо, противоречи на изложеното, че съдебният състав непосредствено констатирал съдържанието на датата на изпращане, както и че са изложени взаимно изключващи се мотиви по отношение на датата на клеймото на пощенския плик. Според касатора неправилно е възприето от съда, че предприятието не е оспорило свидетелските показания във връзка с припокриването на функционалната съвкупност от задължения по новата и по прекратената длъжност, а и не са изложени мотиви във връзка със свидетелските показания. Излагат се и твърдения за неправилност на изводите за идентичност на новата и на прекратената длъжност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в допълнението към касационната жалба, се поставя един правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата.
Ответникът Г. Й. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. Б. П., в отговор на касационната жалба излага доводите си както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Въззивният съд не е споделил заключението на първата инстанция, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли заради предявяването му след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Отчетено е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с приемането на нова структура на предприятието и съкращение в щата, е получена от ищеца на 01.06.2016 г. при условията на отказ, и двумесечният срок за предявяването на иска за отмяна на уволнението изтича на 01.08.2016 г. Възприето е, че, независимо от получаването на исковата молба в съда на 14.09.2016 г., при съобразяване на правилото на чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК, тъй като макар и трудно за разчитане, от страна на съда се констатира, че клеймото на датата на изпращане се чете „0 08.2016 г.” (не се чете само точният ден от месеца – който може да е в интервал от първо до девето число, тъй като липсва втората цифра след 0), исковата молба е изпратена по пощата на 01.08.2016 г., поради липса на обективна възможност да бъде прочетено по-точно клеймото с датата на изпращането й до районния съд, поради което срокът за предявяване на иска е спазен. Отбелязано е и че исковата молба е изпратена до съда с обикновено писмо, а не с препоръчана пратка, поради което други данни не могат да се съберат, а и не е нужно да се допуска графологична експертиза за изследване на датата на клеймото на изпращане, тъй като за разчитането на датата не са необходими специални знания, а само помощни средства, и след като съдът непосредствено констатира съдържанието на клеймото за датата на изпращане, не е възприето виждането на първата инстанция, че е недоказано твърдението на ищеца за изпращане на молбата по пощата на 01.08.2016 г. Искът е счетен и за основателен, защото макар да е извършена промяна в структурата на предприятието, при сравнението на функциите на длъжността „технически сътрудник ПВЗ”, заемана от ищеца, и длъжността „специални дейности и проекти по заетост”, се установява, че те са идентични както в основната цел на длъжността, така и в преките й задължения, и в изискванията за заемането им, а само наименованието е променено. Изводът за идентичност според съда се подкрепял и от разпитаната по делото свидетелка, като нейните показания не са били оспорени от работодателя, а свидетелските показания са счетени за достоверни и даващи само допълнителни данни за преценка на писмените доказателства.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от настоящия съдебен състав въпрос следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза в случай, че е възможно да са необходими специални знания за установяване на обстоятелства по делото. Касационното обжалване следва да се допусне поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Твърденията на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е изложил мотиви и не е ясно как той е формирал волята си относно възприетата дата за изпращане на писмото по пощата, че е изложил взаимно изключващи се мотиви по отношение на датата на клеймото, че не е изложил мотиви по характера на сведенията на свидетеля, че неправилно е възприета идентичност на двете длъжности, не са съпроводени с поставяне на правен въпрос съобразно критериите, обвързващо посочени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, което само по себе си е достатъчно да не бъде допуснато касационното обжалване по тези посочени проблеми. Същият е изводът и по твърдението за противоречивото разрешаване от съдилищата на проблема за това, че датата на изпращане по пощата може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, а и чрез друг документ.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 129,55 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464 от 19 април 2017 г., постановено по в.гр.д. № 607 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
УКАЗВА на Общинско предприятие „С.” [населено място] в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за платена по сметката на ВКС държавна такса от 129,55 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: