4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 20.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 772 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, със седалище в [населено място], представлявана от изпълнителния директор П. С. М., приподписана от юрисконсулт Г. Б., против въззивното решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за отхвърляне на исковете на Е. Д. З. против агенцията с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него е признато за незаконно уволнението на З., отменена е заповед от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и агенцията е осъдена да заплати на З. 4998 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 27 май 2010 г. – 25 ноември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, на З. са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че обективно съединените искове са предявени по отношение на прекратяване на трудово правоотношение, което не е настъпило към 10 май 2010 г. при подаването на исковата молба, което е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение по идентичен съдебен спор – в конкретния правен спор е спазено изискването отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя, като преди изтичане на срока на предизвестието ответникът връчил на ищцата заповед за отмяна на уволнението; към момента на подаване на исковата молба трудовото правоотношение между страните не е било прекратено, а работодателят е отменил процесната заповед, поради което не е налице правен интерес от атакуване на заповедта, тъй като тя не е породила никакви правни последици за противната страна поради отмяната й в течение на срока на отработване на предизвестието и преди изтичането му; към датата на връчване на заповедта за отмяна на заповедта за уволнение срокът по чл. 344, ал. 2 КТ не е бил започнал да тече, поради което първата заповед не е произвела конститутивен ефект и няма за последица прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а обективно предявените искове са били преждевременно заведени, преди да започне да тече давностният срок за предявяването им по реда на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ; допуснато е и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите, за да формира вътрешното си убеждение и да постанови решението си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос е относно допустимостта на предявените обективно съединени искове при извършена по почин на работодателя отмяна на заповед преди прекратяването на трудовото правоотношение да е станало факт в обективната действителност. Твърди се, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и се сочи определение № 131 по ч.гр.д. № 116/2011 г., ІІІ г.о. Представя се и решение на ВКС по отменения ГПК и решение на въззивен съд без отразяване за влизането му в сила, поради което последното не може да послужи за преценката по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не представлява съдебна практика.
Ответницата Е. Д. З. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. Ж., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че предявените искове са допустими, защото отменянето на процесната заповед от работодателя е следвало да стане преди 10 май 2010 г. – най-късно до 9 май, тъй като от 10 май, когато са предявени исковете, компетентен да се произнесе по законосъобразността на уволнението, е само съдът; действително исковете са преждевременно предявени, но доколкото при постановяване на съдебното решение съдът взема предвид и всички настъпили факти до момента на приключване на устните състезания, то в хода на процеса и на 27 май 2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено; не се установява да е налице реално съкращаване в щата – не е представено старото щатно разписание за бройките на съответната длъжност; не се установява работодателят да е извършил задължителният подбор; искът за признаване незаконосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, е основателен и доказан.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение поради вероятността то да е недопустимо, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, тъй като претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта на изпълнителния директор на агенцията от 22 април 2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, а въззивният съд е отменил заповедта от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г. Допускането на касационното обжалване по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ налага допускането му и по обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 129,96 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 774 от 7 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 11412 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 6682391 от 17 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 21392 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него е признато за незаконно уволнението на Е. Д. З., отменена е заповед от 22 април 2010 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27 май 2010 г., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да заплати на З. 4998 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 27 май 2010 г. – 25 ноември 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
УКАЗВА на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, със седалище в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 129,96 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: