О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 299 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. М., против въззивното решение без номер от 29 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 3194 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение без номер от 4 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 22796 по описа на районния съд в гр. София за 2007 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото необосновано се приема, че не е доказан положен извънреден труд – вещото лице е изготвило заключението си въз основан на съхраняваните при работодателя графици за дежурства, но и по разплащателните ведомости и е установило колко конкретно са отработените часове през съответните месеци; заплащането обаче е сторено като за нормално отработено време, без доплащането за извънреден труд; констатацията, че в предприятието с формална заповед не е въведено сумирано отчитане на работното време не означава, че фактически не е въведено такова отчитане, тъй като отчитането не е било подневно; дори и работодателят да не е водил книга за отчитане на извънредния труд, това е само неизпълнение на неговото задължение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за полагането и заплащането на извънреден труд, като въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – сочат се решение на районен съд, решение на въззивен съд и два изпълнителни листа.
Ответникът П. 46700 [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че от допълнителното споразумение и от прегледаните от вещото лице документи се установява, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, тъй като ищецът е получавал трудово възнаграждение и допълнително такова за полагане на нощен труд; доказването на полагане на извънреден труд е изцяло в тежест на ищеца; от прегледаните от вещото лице графици не се установява за всеки един от дните по график колко часа е отработил съответният работник, което би могло да се установи от книгата за извънредния труд, каквато работодателят за процесния период не е водил, или от други документи, от които да е видно кога ищецът се е явил на работа и кога е напуснал, за да може да се изчислят реално отработените часове; не се установява твърдението на ищеца, че при работодателя е установено сумирано изчисляване на работното време, както и за календарния период, за който ще се прави отчитането; от доказателствата по делото не се установява, че ищецът е работил в дни на официални празници, посочени в исковата молба.
К. съд намира, че касационното обжалване следва да се допусне по поставения въпрос, уточнен от съда по следния начин: в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на исковете по чл. 262 и 264 КТ. Поставеният правен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд.
Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в представеното решение без номер от 12 август 2008 г., постановено по гр.д. № 21588 по описа на районния съд в гр. София за 2007 г., отбелязано като влязло в сила, съдът, при спор между лице, заемащо същата длъжност като касатора и същия ответник, за същия период, е приел различно правно разрешение от това в атакуваното решение.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 29 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 3194 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: