ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 374
гр. София, 18.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 896 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], [улица], представлявано от [фирма], изпълнителен директор чрез определения за представител Б. Н. Н. чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. срещу решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т.д. 1250/2014 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск, по същество и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като изводите на съда не кореспондират с установеното от фактическа и правна страна по спора – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изрично излага доводи за недопустимост на съдебното решение и искане да бъде обезсилено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално да бъде отменено като неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касационният жалбоподател сочи следните въпроси: 1. Какъв е редът за защита на третото лице, обезпечило чужд дълг с ипотека върху своя недвижим имот, при погасяване на обезпеченото вземане и липсващо съгласие на ипотекарния кредитор за заличаване на ипотеката. 2. Допустимо ли е съгласно чл. 151 от ЗЗД позоваване на изтекла погасителна давност по отношение на обезпеченото задължение, от страна на третото лице, обезпечило чужд дълг със свое имущество? 3. Възможно ли е упражняване на това право чрез иск от третото лице срещу кредитора като процесуален субституент, необходимо ли е конституирането в процеса на длъжника по обезпеченото вземане? 4. Каква е правната квалификация на иска, с който третото лице, обезпечило чужд дълг с ипотека върху свой недвижим имот, иска да бъде признато по отношение на ипотекарния кредитор, че обезпеченото задължение е погасено, в резултат, на което е погасена и ипотеката? 5. Приложими ли са общите правила за ипотеката чл. 150, ал. 1, чл. 151 и чл. 179, ал.1 от ЗЗД за законната ипотека, уредена в § 8 от ПЗР на ЗИД ЗПСК?
Според жалбоподателя, Апелативният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК и неправилно е приел, че такъв иск може да бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи и при липсата на законова възможност за предявяването му е приел, че е недопустим. Жалбоподателят твърди, че той като ищец не е поискал от съда да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи конкретната парична сума, предмет на принудително изпълнение, основано на погасяването на вземането на взискателя към длъжника. Недвусмислено при прочит и на обстоятелствената част, и на петитума на исковата молба се извеждал действителният смисъл на отправеното към съда искане за разрешаване на правния спор. Според касационния жалбоподател действителният смисъл е – да бъде признато за установено в отношенията между страните недължимостта на обезпечените със законна ипотека върху недвижимото имущество на ищеца вземания на ответника от трети лица – съищци [фирма] и „А. Л.“, САЩ. В исковата молба не били наведени твърдения за лична отговорност на ищеца за задълженията на [фирма] и „А. Л.“ САЩ към Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Напротив, защитата на ищеца и обосноваването на правния му интерес от предявяване на конкретния иск била съсредоточена върху поставянето му по силата на закона в положение на трето лице, реално отговорно за чужд дълг със свое имущество, чрез упражняване на създадената по силата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д от ДР на ЗПСК правна възможност за АПСК, да обезпечи вземанията по приватизационни сделки чрез учредяване на законна ипотека върху недвижими имоти на приватизираните дружества. Въззивният съд погрешно бил констатирал действителния смисъл на иска на ищеца.
Моли да бъде обезсилено решението на АС – София от 27.10.2014 г., а в случай, че се приеме, че не е недопустимо да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Ответниците Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и [фирма] не са подали отговори по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едномесечен срок, определен в чл. 283 от ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
С обжалваното съдебно решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т.д. 1250/14 г., Софийски апелативен съд, 11 състав е обезсилил решение № 80 от 11.10.2103 г. по т.д. № 45 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което по искане на [фирма], [населено място] е признато за установено по отношение на А., че [фирма] (в ликвидация), [населено място] и „А. лимитид“ САЩ не дължат сумата от 316 107,39 лв по изпълнителен лист от 07.02.2007 г. , издаден по т.д. № 123/03 по описа на ОС – Плевен и изпълнителен лист от 11.10.2004 г., издаден по в.гр.д. № 360/2004 г. по описа на АС – Велико Търново поради изтекла погасителна давност, както и е постановено заличаване на вписаната в дв. вх. рег. № 8870/28.11.2008 г., в том 1-30 на Служба по вписванията при РС – Враца законна ипотека върху недвижими имоти на [фирма], [населено място], [улица], подробно описани в решението, и съдът е осъдил Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да заплати на [фирма] [населено място], направените по делото разноски в размер на 20 684,30 лв и 170,22 щ.д. С обжалваното въззивно решение след обезсилване на решението на първоинстанционния съд е прекратено производството по делото като е осъден [фирма] на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол разноски в размер на 10 013,22 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът [фирма] е носител на правото да предяви установителния иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване на недължимостта на посочените в исковата молба суми поради изтекла погасителна давност, без самият той да е страна в спорното материално правоотношение, и в условията на чл. 151 от ЗЗД се явява лице, защитаващо чужди права, а именно тези на главните длъжници. Едновременно с това е приел, че е допустима процесуална субституция по чл. 26, ал. 2 от ГПК като с протоколно определение от 06.11.2012 г. съдът е конституирал като страни в процеса дружествата, чийто материални права са предявени с отрицателния установителен иск, а именно [фирма] и „А. лимитид“, САЩ. При така разгледания от първоинстанционния съд иск, въззиввният съд е приел, че преценката се свежда до това, дали ипотекарният длъжник, какъвто е ищецът [фирма], който е трето задължено лице в изпълнителното производство при условията на чл. 429, ал. 3 от ГПК, има право да иска да бъде признато за установено по отношение на взискателя първо, че не дължи вземането, предмет на принудително изпълнение и второ, че правото на взискателя на принудително изпълнение срещу него като ипотекарен длъжник е погасено и ако е така, каква е правната квалификация на твърдените от същия права, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, а следва да изведе същата въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Въззивният съд, разглеждайки правната уредба на приватизационния договор и съществените му елементи е приел, че важна особеност на приватизационната продажба са специалните задължения на търговеца-купувач, както и обезпечени със законната ипотека, която трябвало да се отграничи от ипотеката по чл. 149 от ЗЗД като разграничението следвало е да е в същото съотношение като разграничението между приватизационна продажба и търговска сделка. Въззивният съд е приел, че конкретно предявеният иск не попада в хипотезата на чл. 124, ал. 3 от ГПК, както и в тази на чл. 26, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 7 от ГПК съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните, както и решава делата според точния смисъл на законите, на основание чл. 5 от ГПК. Така посочените служебни задължения на съда се отнасят и до задълженията на Върховния касационен съд в стадия за селектиране на касационните жалби съгласно чл. 288 от ГПК. С оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., въпросът за допустимостта на обжалваното с касационна жалба въззивно решение се разглежда служебно от Върховния касационен съд и ако се констатират пороци, които обуславят вероятност решението да е недопустимо, е налице задължение на съда да го допусне до касационен контрол.
С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че следва да прецени дали въззивният съд правилно е възприел иска, с който съдът е бил сезиран и дали е излязъл извън търсената от ищеца защита и е постановил решение, което не съответства на поисканата защита. Изложените от въззивния съд мотиви за вида на предявения иск, а именно установителен иск на трето лице, дало свое имущество за обезпечение и отговарящо на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК спрямо кредитора, обуславят произнасянето по отношение на това, дали е постановено допустимо съдебно решение от въззивния съд, с оглед заявения от ищеца иск. Според касационния жалбоподател, предявеният от него пред Врачански окръжен съд иск е не установителен иск за недължимост на сумите, предмет на принудително изпълнение, основано на погасяване на вземането на взискателя към длъжника, а иск, с който да се установи недължимостта на обезпечените със законна ипотека върху недвижимото имущество на ищеца вземания на ответника от трети лица – съищци, материализирани в издадените изпълнителни листове, и на това основание, предвид акцесорния характер на ипотечното право, което се погасява с погасяването на обезпеченото вземане да бъде постановено заличаване на учредената законна ипотека.
От друга страна, следва да се прецени и дали решението е допустимо с оглед принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на лицата, чийто права са предявени, както и дали искът е предявен срещу надлежен ответник и налице ли е допустимо предявен иск или исковата молба е нередовна и съществува задължение за съда да даде указания на ищеца да конституира задължителен другар на страната на ответника, на основание чл. 215 т. 2 от ГПК. Въпросът за съвместната пасивна процесуална легитимация е въпрос за допустимост на иска с оглед даденото разрешение в т. 5 от ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г.
Посочените въпроси, обуславящи допустимостта на обжалваното въззивно решение са въпроси, на които касационната инстанция следва да отговори след проверка на допустимостта на въззивното решение по реда на чл. 290 от ГПК. Тези съображения, както и изрично изложените оплаквания в касационната жалба относно допустимостта на въззивното съдебно решение мотивират настоящия съдебен състав да допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, посочено по-горе.
Върховният касационен съд, ТК, ІІ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т.д. 1250/14 г., на Софийски апелативен съд, 11 състав.
УКАЗВА на „Ц.“ Ад, [населено място], [улица]ЕИК,[ЕИК] да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р България на основание чл. 18, ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 6 322,14 лв, определена като 50 % от дължимата държавна такса с оглед цената на иска в размер от 316 107,39 лв, в едноседмичен срок.
При неизпълнение в срок производството пред Върховния касационен съд ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, както е указано, делото да се докладва на председателя на ІІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание. Ако след изтичане на срока, не постъпят доказателства за внесена държавна такса или други искания, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.