1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр.София, 24.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4921/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 769/ 2016 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 8599/ 2014 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Н. с.” към Т. у. – [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 382/ 20.12.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог химически процеси” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2 730,48 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос за срока на договора, сключен при условията на чл.68 ал.1 т.2 КТ – до завършване на определена работа, когато в трудовия договор не е конкретизирана работата, за извършването на която и до завършването на която се наема работникът. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна оспорва жалбата с доводи за недопустимост, съгласно чл.280 ал.2 т.3 ГПК. Излага и доводи по същество на спора, но без да взема отношение по поставения от касатора правен въпрос.
Съдът намира жалбата за допустима. Неоснователно ответникът се позовава на чл.280 ал.2 т.3 ГПК, обосновавайки искането си жалбата да не бъде разглеждана. Цитираната разпоредба изключва касационния контрол върху въззивни решения по трудови спорове, но въвежда изключение от изключението – относно исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ. С обжалваното в настоящето производство решение са отхвърлени именно искове с такава квалификация, поради което актът подлежи на касационно обжалване, а искането за допускането на такова е основателно.
Въззивният съд е изложил собствени фактически и правни съображения и е приел за установено, че ищецът (служител) и ответникът (работодател) са сключили трудов договор на 03.01.2012 г., въз основа на който ищецът е заемал длъжността „технолог химически процеси”. В договора, както и в допълнителните споразумения към него, е посочено, че същият се сключва на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ „по договор 6144 – 3”. Работодателят връчил на служителя два акта за прекратяване на трудовото правоотношение (предизвестие от 25.11.2013 г. и заповед от 20.12.2013 г.), като заповедта е връчена преди да изтече срокът на предизвестието. От правна страна съдът извел, че именно заповедта прекратява договора между страните, тя е издадена на основание чл.325 т.4 КТ и действа автоматично. По възражението на ищеца, че в договора не е посочено каква работа ще бъде извършвана съдът посочил, че служителят е бил наясно какъв вид договор сключва. В трудовия договор и споразуменията към него е записано, че същите са за срок, до който се изпълнява договор 6144-3, като това e достатъчно конкретизиране на възложената работа.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ, тъй като съдът е отхвърлил доводите му за липса на конкретизация на възложената работа в трудовия договор. Изводът е направен в противоречие с представената от касатора практика на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 440/ 2015 г., ІV г.о.), поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 769/ 2016 г.
Жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавни такси на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: