О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр.София, 21.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2694 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2008г. по гр.д. № 3419 / 2007г., с което Софийски градски съд е обезсилил решение от 10.07.2007г. по гр.д. №7042/2005г. на Софийски районен съд в частта му, с която е осъден Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” да заплати на И. В. сумата над 3613 лева до 5864,40лева обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 28.11.2003г. до 14.02.2004г., а като е оставил в сила решението в останалата му част му е присъдил сумата 3613лева обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 28.11.2003г. до 14.02.2004г. на основание чл.121,ал.1,т.3, вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител,ведно с лихва от 23.08.2005г. Присъдена и лихва за времето от 25.04.2003г. до 23.08.2005г. в размер на 1 701,59лева от районния съд, а въззивния съд оставил в сила, макар че е намалил главницата.
Жалбоподателят – И. В. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Жалбоподателят Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” чрез процесуалния си представител също поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС както и че решението по същото е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение по адм.д. №1617/2003г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение по адм.д. № 10643/2005г. на Върховния касационен съд, е отменена Заповед №15/14.04.2003г. за прекратяване служебното правоотношение на И. В. , който на 28.11.2003г. е бил избран за Председател на Общински съвет-Русе. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че за времето от прекратяване на служебното правоотношение до избирането му като Председател на Общински съвет – Русе И. В. не е получавал трудово възнаграждение, поради което му е присъдил такова в размер на сумата 3 613 лева. Изложил е мотиви, за това, че след като с влязло в сила решение прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно, то на основание чл.104, ал.1, изр.1 от Закона за държавния служител му се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за времето, през което не е заемал държавната служба в резултат на незаконното уволнение, но за е повече от 10 месеца. В случая до започването на нова – изборна длъжност са изтекли седем месеца и за такъв период му е присъдено обезщетение.
Като са обжалвали решението на въззивния съд с касационни жалби от 22.05.2008г. и на 13.05.2008г. процесуалните представители на жалбоподателите са приложили и становища, в които поддържат, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, изразена и в ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и че правилното разрешаване на спора е от съществено значение за развитието на правото, без да се сочат конкретни съображения.
Неправилно жалбоподателят И. В. поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, тъй като не му е присъдил обезщетение за период от 10 месеца, а не само за период от 7 месеца. Именно в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е приел, че на възмездяване подлежат не абстрактни вреди, а само реално претърпените такива, т.е. обезщетил е жалбоподателя само за времето, през което реално е останал без работа.
Твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, касаещо тълкуване на спорни въпроси на въззивното производство, не е подкрепено с посочване от страна на жалбоподателя Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” на съществен процесуален въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с него.
Що се касае до довода на жалбоподателя И. В. , че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено обезщетение за седем месеца, а не за десет, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същите съображения са относими и към поддържаното от жалбоподателя Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” съображение, че преценявайки неправилно доказателствата по делото съдът, като е намалил присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, не е намалил пропорционално и дължимата се за същото лихва за забава. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Неоснователно е и искането на двамата жалбоподатели за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. И двамата жалбоподатели не твърдят да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и в двете жалби сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за дължимото се обезщетение при незаконно прекратяване на служебно задължение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 01.04.2008г. по гр.д. № 3419 / 2007г. на Софийски градски съд по жалби на И. В. В. и Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: