1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр.София, 10.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60387/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 182/ 2016 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1340/ 2015 г. (в обжалваната пред въззивния съд част) и като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 9 000 лв до претендираните 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 27.10.2014 г. от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът [фирма] не е обжалвал въззивното решение, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 2 000 лв то е влязло в сила (сумата 7 000 лв е присъдена с първоинстанционното решение, което също не е обжалвано от ответника).
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, да вземе предвид и обсъди конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и материалноправния въпрос за приложението на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди. Според него първият въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по него има противоречива практика, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че поставените от касатора въпроси касаят правилността на обжалваното решение, а нямат отношение към допускането на касационното обжалване. Освен това поддържа, че жалбоподателят не е представил доказателства, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – приложените от него решения касаят обезщетение за неимуществени вреди от смърт, не от телесни повреди. Според него въззивният съд, в съответствие с установената практика, е съобразил икономическата обстановка в страната при определяне на обезщетението.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли отчасти предявените искове, въззивният съд приел за установено, че ищецът е пострадал при пътнотранспортно произшествие на 27.10.2014 г. в [населено място], с участници Г. Н., като водач на лек автомобил Ф. Г. с рег. [рег.номер на МПС] и М. Д., като пешеходец. В тъмната част на денонощието и при лоша видимост поради дъжд, Н. управлявал автомобила със скорост около 60 км/ч (при разрешена максимална скорост в района на населено място 50 км/ч). Ищецът се прибирал след почерпка в състояние на сериозно алкохолно опиянение (2,53 промила аклкохол в кръвта), облечен бил в тъмни дрехи. Предприел пресичане на пътното платно отляво надясно по посоката на движение на лекия автомобил, като водачът Н. е могъл да го забележи на разстояние 30-40 м преди навлизането на пешеходеца на платното за движение. Водачът обаче не възприел пешеходеца своевременно, а и поради движението с превишена скорост не могъл да предотврати сблъсъка. Ударът настъпил първоначално между бронята на лекия автомобил и дясната подбедрица на пешеходеца, след което последният бил подхвърлен върху предния капак на автомобила и получил травми на главата при сблъсъка с предното стъкло на автомобила. Освен това пешеходецът получил фрактура на дясната подколенница и на 4-то ребро, като първата травма наложила оператвно и болнично лечение, продължило 9 дни. Процесът на костно срастване продължил 6 месеца и в момента ищецът е възстановен напълно, като в хода на лечението прогресивно са намалявали търпените от него болки и страдания. Предстои му планова операция за екстракция на поставения пирон в костта. От правна страна съдът извел, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с увреждането и ответникът дължи да ги обезщети, като застраховател на причинителя. По отношение на размера съдът отчел взетите предвид от първата инстанция характер и степен на увреждане на ищеца, но посочил, че според съдебната практика от значение са и други обстоятелства, които първоинстанционният съд не е обсъдил. Като взел предвид характера, силата, интензитетът и продължителността на страданията и обективната икономическа обстановка в страната, съдът счел за справедлив размер на обезщетението 18 000 лв. Това обезщетение обаче съдът намалил двукратно, като приел 50 % принос за настъпване на вредите от страна на самия пострадал, който поради силното алкохолно опиянене нарушил чл.113 ал.1 т.2 ЗДвП и предприел пресичане на пътното платно без да се увери, че може да премине безопасно. Поради това съдът счел иска за основателен до размер 9 000 лв, а за разликата до пълния предявен размер го отхвърлил.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, тъй като въззивната жалба съдържа довод за несъобразеност на първоинстанционното решение с конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, на който въззивният съд не е дал надлежен отговор в акта си по същество. Налице е и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по този въпрос въззивното решение противоречи на установената от Върховния касационен съд съдебна практика, приложена от касатора (решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 3040/ 2014 г. и цитираните в него предходни решения на ВКС по същия въпрос). Поставеният материалноправен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практиката по него е установена и ще бъде разгледан само като касационен довод, при решаване на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 182/ 2016 г. в обжалваната част.
Жалбоподателят е освободен от задължението за плащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: