1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 28.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 956/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. П. и Ж. Г. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 299 от 30.07.2015 г. по гр.д.№ 1099/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 2456/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Д. М. П., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] искове, квалифицирани по чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата 15 400 лв (частично от вземане в общ размер 48 000 лв), с която ответницата неоснователно се е обогатила чрез извършени от ищците вместо нея плащания за период 16.06.2009 г. – 16.09.2011 г.
Жалбоподателите повдигат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и да се произнесе в мотивите си за причините, поради които не дава вяра на някои от тях, както и за задължението му да посочи какви са основанията да възприеме или игнорира някое доказателства при изграждане на изводите си относно релевантните факти; както и за необходимостта за съществуване на задължение, възникнало от неоснователно обогатяване, да се установи наличие на предварително съгласие между страните. Счита, че по въпросите има противоречива практика на съдилищата, както и че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че на 31.08.2005 г. ищците по делото учредили върху свой недвижим имот ипотека като обезпечение на дълг, поет от ответницата по делото към [фирма]. На 12.04.2007 г. самите ищци сключили договор за ипотечен кредит с [фирма] и по искане на ответницата с получената по този договор сума в същия ден погасили напълно задължението й към [фирма]. За времето от 16.06.2009 г. до 16.09.2011 г. ищците погасявали задължението си по сключения от тях договор за кредит на месечни вноски, като за периода направените вноски са в общ размер 16 784,39 лв. От правна страна съдът извел, че искът за изравняване на неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на ищците предвид плащането на тези вноски е неоснователен, тъй като не е доказано, „… че е налице такава уговорка помежду им” (т.е. поради липса на доказателства ответницата да се е задължила спрямо ищците да погасява задълженията им по кредита, взет от [фирма]).
При тези мотиви на въззивния съд, формулираните от жалбоподателите процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията му като инстанция по същество в процеса на доказване и при изготвяне на съдебния му акт, не са обуславящи. Въззивният съд не е посочил в акта си, че не следва да обсъжда доказателствата, да преценява достоверността им и да мотивира направените въз основа на тях доказателствени и фактически изводи, нито фактически е достигнал до този резултат. Поради това поставените в тази връзка въпроси не са включени в предмета на делото и не могат да бъдат основание за допускане на касационния контрол. Такова основание обаче се явява въпросът необходимо условие ли е за възникване на задължение, възникнало от неоснователно обогатяване, наличието на договор между страните по правоотношението, тъй като въззивният съд е извел неоснователността на иска от липса на доказателства за съществуване на уговорка между страните по делото. Налице е и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 299 от 30.07.2015 г. по гр.д.№ 1099/ 2015 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 308 лв (триста и осем лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: