– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 896
гр. С. 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.03.2017 (петнадесети март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4532 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от П. срещу решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година касационна жалба с вх. № 11 628/09.08.2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изменил първоинстанционното решение № 1478/18.02.2016 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 15-ти състав, постановено по гр. д. № 2777/2015 година, при което като краен резултат П. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на М. Д. П. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 201 ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, по дознание № 584/2002 година по описа на О. [населено място], преобразувано в следствено дело № 199/2002 година по описа на Н. [населено място], приключило с влязла в сила оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 02.03.2012 година до окончателното плащане на сумата.
В подадената от П. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на М. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален като се съобрази обема на реално претърпените вреди с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Д. П. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 29.07.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 11 628/09.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че М. Д. П. e бил задържан от органите на М. на 08.11.2002 година и му е било повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК-за незаконно придобиване на взривни вещества, извършено в съучастие с други лица. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била прилагана до 23.01.2003 година, когато е била заменена от съда с по-лека такава-„гаранция“. Обвинителен акт за пръв път бил внесен в съда през 2003 година, но след провеждане пет съдебни заседания съдът е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на установените съществени процесуални нарушения. Съдебното следствие по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав било започнало през 2005 година, като по него са били проведени двадесет и пет съдебни заседания. Делото било отлагано многократно поради неявяване на свидетели, експерти, защитници на подсъдимите. Три пъти е било отлагано поради причини, свързани с М. Д. П. и неговия защитник. На 07.06.2010 година Софийският районен съд е постановил оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав по отношение и на тримата подсъдими. Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора и е образувано в. н. о. х. д. № С-1/2011 година по описа на Софийски градски съд, в което производство са били събирани допълнителни доказателства. С влязло в сила решение от 02.03.2012 година оправдателната присъда на първоинстанционния съд е потвърдена. Видно от мотивите на наказателния съд, причината за постановяване на оправдателна присъда са, допуснати съществени процесуални нарушения при извършените процесуални действия „претърсване и изземване“, довели до опорочаване при събирането на веществените доказателства-взривни вещества, а именно – подписване на протоколите за обиск, претърсване и изземване от поемни лица, които не са присъствали на самото действие.
Въззивният съд се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел, от чиито показания следвало, че преди наказателното производство П. работел като данъчен служител. Бил добро момче, нищо лошо не се е чувало за него, имал здраво семейство. След „демокрацията” взели едно кафене срещу къщата си. Арестът станал публично известен в цял Т., говорело се, че П. е терорист, че взривява. Свидетелят не бил очевидец на задържането му, но възпроизвежда чутото в града, че от полицията пристигнали с вертолет, проснали задържаните в някакви локви, а оттам ги закарали в следствения арест. Според свидетеля, П. стоял около година в ареста. Както родителите му, така и децата му тежко приели случилото се, понеже било обсъждано от хората, в училище децата му били тормозени. Приятелите му започнали да го отбягват. Бащата на П. се разболял и починал, майка му също била зле. През 2008 година съпругата му заминала за А., при нея отишла и едната им дъщеря, а другата заминала за И., семейството се пръснало. Съпругата му изобщо не искала да се върне в България, а той не можел да замине, понеже е болен. Кафенето го затворили веднага след ареста. Наложило се да продаде етаж от къщата, за да заплати гаранцията, определена от съда. Самият П. не можел да си намери работа, защото никой не го искал, тъй като е терорист. Бил зле материално, разболял се-диабет, високо кръвно налягане.
От заключението на вещото лице еднокринолог било установено, че М. Д. П. е страда от диабет като заболяването е установено през 2010 година. Имало данни за усложнение, а именно диабетна полиневропатия. М. Д. П. имал и анамнеза за артериална хипертония, която била също от 2010 година. Според вещото лице, при стрес (а в случая наказателното преследване също било стрес), или се проявява новооткрит захарен диабет, както в случая, който явно е протичал и латентно-месеци наред, поради което са се появили и усложнения.
С оглед на горните факти съставът на Софийския апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на специалния закон – ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. П. е бил обект на наказателно преследване в продължение на общо девет години и два месеца, от които в продължение на два месеца и петнадесет дни е бил задържан под стража. Същият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт-поради негодността на доказателствата за обвинението, които са били събрани при съществено нарушение на процесуалните правила. Установено било, че наказателното производство се е отразило негативно на здравето на П., на семейните му отношения и на положението му в обществото. С оглед продължителността на наказателното производство и на мярката „задържане под стража“ – при отчитане, че делото пред съда е било отлагано три пъти и поради П. и неговия защитник; че обвинителният акт е бил връщан от съда заради недостатъци в него акт и при съобразяване на доказаните неимуществени вреди, въззивният съд е намерил, че справедливото обезщетение за тях е 20 000.00 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. сочи, че съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година, а също така и с разрешението дадено в решение № 29/05.03.2012 година, постановено по гр. д. № 170/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 115/05.04.2013 година, постановено по гр. д. № 593/2011 година и решение № 229/15.07.2014 година, постановено по гр. д. № 1179/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Освен това се твърди, че въззивният съд е разрешил и правния въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. На последно място се сочи, че с обжалваното решение въпросът за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е разрешен в противоречие с установеното в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС и в решение № 324/16.10.2013 година, постановено по гр. д. № 1272/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. задължение за това. Във връзка с последното твърдение се сочи, че въззивният съд не е изложил мотиви за съществуването на причинно-следствена между незаконното обвинение и причинените вреди. С тези твърдения П. е основала искането си за допускане на касационно обжалване на оспорваното решение на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, 1 от ГПК. Освен това се твърди, че първият от посочените по-горе правни въпроси се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Във връзка с тези твърдения се представя решение № 46/07.06.2013 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 102/2013 година.
Във връзка с посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. касационна жалба трябва да се има предвид, че обжалваното решение е съобразено със задължителните указания дадени с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС за това, че обезщетение за вреди по ЗОДОВ се присъжда при наличието на причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, в какъвто смисъл са и самите законови разпоредби. Не се констатира противоречие между обжалваното решение и ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС по въпроса за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите, още повече че П. не е посочила евентуално кои от претърпените от П. вреди не са в такава връзка с повдигнатото му поддържано по отношение на него обвинение. Затова не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. Не е трябва да се допуска касационно обжалване на решението и по свързания с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС правен въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, които се основават на собствената му преценка на фактите и доказателствата, а също така и по отношение на съществуването на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от П. вреди, поради което не е налице твърдяното от П. противоречие.
Първият от поставените въпроси обаче, а именно този за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение, обосновава съществуването на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед на разминаването между него и посочената съдебна практика-ППВС № 4/23.12.1968 година, а също така и с разрешението дадено в решение № 29/05.03.2012 година, постановено по гр. д. № 170/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 115/05.04.2013 година, постановено по гр. д. № 593/2011 година и решение № 229/15.07.2014 година, постановено по гр. д. № 1179/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
Предвид на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 11 628/09.08.2016 година и такова трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година по подадената от П. касационна жалба с вх. № 11 628/09.08.2016 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.