– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
гр. София, 22.04.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 (двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3973 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 63 009/08.05.2018 година, подадена от П. Г. П. и касационна жалба с вх. № 69 149/18.05.2018 година, двете срещу осъдителната част на решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изменил първоинстанционното решение № 226 079/30.09.2017 година на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 28-ми състав, постановено по гр. д. № 52 684/2014 година като след частичната му отмяна е осъдил П. Г. П. и Д. Б. Ч., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят на М. П. К. сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него н. ч. х. д. № 13 441/2007 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 111-ти състав, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2007 година до окончателното плащане, а в останалата част е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете до пълния им размер.
В подадените от П. Г. П. и Д. Б. Ч., касационни жалби се излагат доводи за това, че в обжалваната му част решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените срещу тях от М. П. К. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
П. Г. П. е подал отговор с вх. № 85 221/19.08.2018 година, на подадената от Д. Б. Ч. касационна жалба, като твърди, че същата е основателна.
М. П. К. не е подал отговор на касационните жалби, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
П. Г. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 08.05.2018 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 63 009/08.05.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Д. Б. Ч. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.05.2018 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 69 149/18.05.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че с влязла в сила на 28.01.2010 година, присъда от 29.05.2009 година на Софийския районен съд, наказателно отделение, 111-ти състав, постановена по н. ч. х. д. № 13 441/2007 година, потвърдена с решение № 145/28.01.2010 година на Софийски градски съд, наказателна колегия, 12-ти въззивен състав, постановено по в. н. ч. х. д. № 4769/2009 година М. П. К. бил признат за невиновен за това, че на 18-19.12.2006 година, в бр.249/3688/ХV на вестник „Нощен труд” в статия озаглавена „Спасяват ски сезона с оръдие за изкуствена…”, с подзаглавие „Застилат Банско със сняг-химикал”, чрез печатни произведения е разгласил позорни обстоятелства за честта и достойнството на частните тъжители Д. Б. Ч. и П. Г. П., като членове на съвета на директорите при „Юлен” АД [населено място] чрез думите: „… заради изкуствения сняг са хванати хиляди кубици вода от река Бъндерица и така всичко живо надолу-растенията, животните и банскалии са обречени на суша и жажда; в продукта се слагат химикали, за да издържи до пролетта. Тези препарати остават в почвата, когато изкуственият сняг се стопи; 70-те оръдия харчат яко електроенергия, а тя е безценна за претрупаното с хотели Банско…затова батареята на „Юлен” АД [населено място] ще обстрелва националния парк Пирин. Милионерите вложили в хотели и лифтове не знаят да губят пари. Поголовното изсичане на гори за ски-писти над Банско, за което „Нощен труд” алармира от 2004 г., е причина навлезлият сняг да не се задържа”. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова било недопустимо въззивният съд при зачитане на задължителната сила на присъдата да обсъжда доказателствата относно преклудираните факти.
Било е прието, че М. П. К. бил обект на наказателно преследване в продължение на почти три години през периода от подаване на частната тъжба на 19.03.2007 година. до влизане в сила на оправдателната присъда на 28.01.2010 година. По повод причинените в тази връзка вреди на К., следвало да се ангажира гражданската деликтна отговорност на Д. Б. Ч. и П. Г. П., които като частни тъжители неоснователно инициирали наказателното производство. Законодателят предвиждал сравнително леко наказание за престъплението от частен характер клевета, разпространена чрез печатно произведение по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НК-глоба от 3000.00 лева до 10 000.00 лева и обществено порицание, както и за разгласяване на позорно обстоятелство по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК-глоба от 3000.00 лева до 7000.00 лева и обществено порицание Чрез гласните доказателства се установявало негативното психологическо състояние и поведение на М. П. К., които били в рамките на обичайното, типичното и предполагаемото в сходни ситуации. Според свидетеля П. Б., колега и приятел на К., последният станал по-мрачен, по-подтиснат, дори нетрудоспособен през определен период, изпаднал в тежка депресия, започнал да приема успокоителни лекарства, не можел да спи. Свидетелят Г. Ж., съсед и приятел на К., изяснявал, че приятелят му трудно понасял ситуацията на неизвестност и несправедливост, поради което се променя. Докато преди бил жизнерадостен, по-весел, по-отговорен и дружелюбен, с течение на времето се свивал, започнал дори да се състарява, станал подтиснат, по-блед, по-унил, оплаквал се от безсъние и изпада в депресия. Извън доказаните обичайни неимуществени вреди, не се доказвали с категоричност превишаващи ги, допълнителни, специфични и по-тежки неимуществени вреди. Същите не се предполагали за разлика от обичайните, а подлежали на пълно доказване от М. П. К., каквото не било успешно проведено, въпреки разпределената доказателствената тежест със съдебния доклад от 14.07.2015 година по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Недостатъчни за доказване на пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между неоснователно воденото наказателно производство и твърдяното влошено здравословно състояние на К., свързано с диагностициран захарен диабет и маниеров синдром, били показанията на двамата свидетели в същия смисъл и медицинското направление от 20.05.2014 година на АГ ППМП „Здраве 14” ООД [населено място] с вписана диагноза захарен диабет. Свидетелските показания в частта за заболяванията били косвени като основани на опосредени впечатления от разкази на К. и съпругата му. Медицинското направление било издадено повече от четири години след благоприятния за К. изход на наказателното дело. За провеждането на успешно доказване били необходими специални медицински знания, с които свидетелите и съдът не разполагали. При липса на съдебномедицинска експертиза, само въз основа на свидетелските показания и медицинското направление, не се доказвало с категоричност, воденото наказателно производство да представлява единствено условие, без което здравословните проблеми не биха настъпили при нормално стечение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Освен това въззивният съд е приел за недоказано наличието на причинно-следствено връзка между противоправност и вредоносен резултат, свързан с твърдените професионални проблеми на М. П. К., а именно загуба на работодателско доверие, понижаване в длъжност и уволнение. Показанията за тези факти на свидетелите се основавали не на техните непосредствени впечатления за колегиалните отношения в редакцията на вестника, а на данни от К. и трети лица. Свидетелят П. Б. вече не бил полагал труд като журналист в същия вестник по време на публикуване на статията на 18-19.12.2006 година и подаване на частната тъжба на 19.03.2007 година., а свидетелят Г. Ж. бил съсед на К.. От документите към трудовото досие на К. също не се установявало твърдяното намалено работодателско доверие, уронен авторитет или служебно понижение. Напротив, с допълнително споразумение от 03.06.2008 година към трудовия договор на К., работодателят „Медия Холдинг” АД [населено място] увеличил на 1600.00 лева основната му работна заплата, която до тогава била 1500.00 лева по силата на допълнително споразумение от 31.05.2006 година. Действително с допълнително споразумение от 08.05.2009 година К. бил преназначен от заеманата до тогава длъжност „отговорен редактор” на вестник „Нощен труд” на нова длъжност „редактор” в отдел „Правен” на вестник „Труд”. В обясненията си по чл. 176, ал. 1 от ГПК от о. с. з. на 12.04.2017 година, К. признавал неизгодните за него факти по смисъла на чл. 175 от ГПК, че преназначаването било свързано със закриване на вестник „Нощен труд” и че други негови колеги, работили в светския отдел на спрения вестник, са били съкратени. Не се установявало, доколко към същия момент, били преназначени журналисти, работили извън светския отдел на закрития вестник, доколко тогава действащото щатно разписание за вестник „Труд” предвиждало длъжност, еднаква или сходна по трудови функции на дотогава заеманата от К. „отговорен редактор” в закрития вестник, както и коя от двете длъжности включвала повече ръководни правомощия. Трудовото правоотношение с К. било прекратено чрез предизвестие № 172/27.12.2012 година, връчено на 07.01.2013 година на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр. 2 от КТ, поради съкращаване на щата и времево следвало с близо три години влизането в сила на оправдателната присъда. Затова не се установявала пряка причинно-следствена връзка между наказателно производство по обвинение в клевета с преназначаването на нова длъжност и с прекратяването на трудовото правоотношение на М. П. К..
Изложени са мотиви, че при определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт от М. П. К., въззивният съд съобразявал продължителността от почти три години на неоснователно водения наказателен процес по обвинение в престъпление от частен характер за клевета, сравнително лекото предвиждано наказание глоба от 3000.00 лева до 7000.00 лева, съответно 10 000.00 лева и обществено порицание, характерът, обема и интензитета на преживените обичайни душевни болки и страдания, социалното положение на К., неговата възраст и обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на търпените неимуществени вреди. На тази база, по реда на чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд определял обезщетение от общо 4500. лева за неимуществените вреди. До този размер искът по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Д. Б. Ч. и П. Г. П. бил доказан, а над него следвало да се отхвърли. При липсата на каквито и да било конкретни оплаквания в жалбата срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи относно иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди и след съобразяване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд при условията на ограничен въззив не дължал служебна проверка за правилност на решението в тази част.
С изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Г. П. и М. П. К. са поискали да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по правните въпроси за това представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право. Твърди се, че по така формулираните въпроси съставът на Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1347/18.02.2008 година, постановено по гр. д. № 5006/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 86/29.01.2010 година, постановено по гр. д. № 92/2009 година, решение № 245/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1734/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 758/11.02.2011 година, постановено по гр. д. № 1243/2009 година и решение № 189/20.06.2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените въпроси са включени в предмета на делото и въззивният съд им е дал отговор, който е в противоречие с цитираните решения на ВКС.
С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година по подадените срещу него от П. Г. П. и Д. Б. Ч. касационни жалби с вх. № 63 009/08.05.2018 година и с вх. № 69 149/18.05.2018 година и такова трябва да се допусне.
На Д. Б. Ч. и П. Г. П. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер по 90.00 лева всеки от тях по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2667/30.04.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено по гр. д. № 16 487/2017 година по подадените срещу него от П. Г. П. от [населено място], район „Л.”, [улица], с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] касационни жалби с вх. № 63 009/08.05.2018 година и с вх. № 69 149/18.05.2018 година.
ДАВА на П. Г. П. от [населено място], район „Л.”, [улица], с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на по 90.00 лева всеки от тях по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.