– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. София 09.01.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 (пети октомври две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 50 254 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 12 958/08.10.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 4965/07.07.2013 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 14 975/2013 година. С последното са отхвърлени предявените от [фирма] [населено място] срещу С. о. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 198 544.60 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждението за 2009 година, определено на база изминати километри общ пробег, по сключен между страните договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на С. о., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска-05.11.2013 година до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата от 61 375.02 лева, представляващи законната лихва за забава върху неизплатената част от възнаграждението за периода от 04.11.2010 година до 05.11.2013 година. В касационната жалба на [фирма] [населено място] са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявените от [фирма] [населено място] срещу С. о. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. о. е подал отговор на същата с вх. № С.-1100-4748/21.21.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.09.2015 година, а касационната му жалба е с вх. № 12 958/08.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд София е приел да установено, че между страните по делото е бил сключен договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на С. о., по който касаторът е бил в качеството на изпълнител, а С. о. е била в качеството на възложител. Договорът е бил сключен за срок от осем години, а в чл. 5, ал. 1 от същия е била уговорена цена в размер на 2.88 лева на километър без ДДС, като общия размер на възнаграждението на изпълнителя се е определял на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно приложение А към договора, въз основа на отчетите за изпълнение. Прието е, че С. о. е заплатила на [фирма] [населено място] възнаграждение за извършения във връзка с горния договор превоз за 2009 година, като същото е било определено по реда на чл. 5, ал. 1 от договора. Това обстоятелство е било посочено от [фирма] [населено място] в обстоятелствената част на исковата молба. Наред с това обаче касаторът е твърдял, че уговорената в договора цена за превоз е такава по чл. 266, ал. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде актуализирана с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за 2007 година и за 2008 година, така както било предвидено в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора. Затова претендираната от него сума се явявала разликата между заплатеното от С. о. и определено по реда на чл. 5, ал. 1 от договора възнаграждение за 2009 година и това, което действително се дължало след извършването на надлежната актуализация.
В чл. 5, ал. 3 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на С. о. е било предвидено, че определената при сключването му цена на километър маршрутен пробег се променя:
1) с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година;
2) в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%;
3) в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.
Съставът на Апелативен съд София е приел, че сключеният между страните договор има характеристиката на договор за изработка като разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД предвиждала, че цената на дължимото се по него възнаграждение може да бъде увеличена ако в течението на срока за изпълнение цената на материалите и труда бъде изменена. Израз на това правило била и уговорката по чл. 5, ал. 3 от договора. Въз основа на нея въззивният съд е приел, че същата предвижда увеличение на уговореното възнаграждение с инфлационния индекс за предходната година само при наличието на увеличение на цената на горивата и на материалите. Ако такова увеличение не е настъпило не се е било сбъднало условието за увеличение на възнаграждението. Този извод на съда е обоснован с извършеното от него тълкуване на уговорката, според крайния резултат, от което изменението на уговореното в договора възнаграждение с размера на обявената от НСИ за предходната година инфлация настъпвало само при едновременното проявление на предвидените в чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора хипотези, като хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 нямала самостоятелно значение. Затова след като не било доказано увеличение на цените по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора не било установено и основание за увеличаване на възнаграждението за 2009 година с инфлационните индекси за 2007 година и за 2008 година.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е формулирало правния въпрос за това до къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се пременя действителната воля на страните като се твърди, че даденото от съда разрешение на този въпрос е в противоречие с отговора даден в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 81/07.07.2009 година, постановено по т. д. № 761/2008 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. Така поставения от касатора правен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на състава на Апелативен съд София при постановяване на решението му. Затова и тъй като даденият в обжалваното въззивно решение отговор на въпроса е в противоречие с дадения в цитираната задължителна практика на ВКС такъв са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че наред с горното са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София и по въпроса за това дали уговорката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора представлява самостоятелно основание за увеличаване на дължимото се по него възнаграждение или не. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос, противоречи на разрешението му дадено с влязлото в сила решение № 269/14.02.2014 година на Апелативен съд София, търговско отделение, трети състав, постановено по т. д. № 1753/2013 година и потвърденото с него решение № 65/09.01.2013 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав, постановено по т. д. № 2654/2012 година. Наистина последните две решения са постановени по повод спор по договор № РД-56-1070/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 59 от транспортната схема на С. о.. Страните по този договор и тяхното качество по него са едни и същи със страните и тяхното качество по договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на С. о.. Същевременно двата договора са сключени на една и съща дата, въз основа на проведен за тях общ конкурс и съдържанието на чл. 5 на всеки един от тях е идентично с това на чл. 5 от другия договор. Предвид на това смисълът на постигнатите в чл. 5 от двата договора уговорки не може да се различава при положение, че се касае до идентични по съдържание текстове. Затова даденото от различните съдебни състави противоречиво тълкуване обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 12 958/08.10.2015 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 5198.40 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 5198.40 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.