– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866
гр. София, 14 август 2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.06.2017 (шести юни две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 706 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 053/09.12.2016 година, подадена от С. И. С. и А. И. С., срещу решение № 1323/03.11.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1307/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1820/11.05.2016 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 16 333/2015 година, с което е отхвърлен предявеният от С. И. С. и А. И. С., в качеството им на наследници на починалата в хода на производството ищца Е. И. П. срещу Б. Н. С. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5001.00 лева, представляваща частична претенция от общия размер на задължението от 29 936.00 лева по договор за поръчка от 28.05.2016 година за предаване на получени суми по осъществено разпореждане с недвижим имот, собственост на П.. В подадената от С. И. С. и А. И. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. С. и А. И. С., твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. С. не е подал отговор на същата като не изразил становище по допустимостта и основателността й.
С. И. С. и А. И. С. са били уведомени за обжалваното решение на 11.11.2016 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 34 053/09.12.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна е било установено, че с пълномощно рег. № 1668/28.05.2015 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № …. в регистъра на Нотариалната камара Е. И. П. е упълномощила Б. Н. С. да продаде на себе си или на дъщеря си Б. Б. П., описания в пълномощното недвижим имот за сумата от 30 000.00 лева, платима на части в тримесечен срок като същата бъде преведена по банковата й сметка в [фирма] [населено място], като при продажбата запазва за себе си изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. С договор за покупко-продажба от 05.06.2015 година, оформен с нотариален акт № 50, том І, рег. № 1790, дело № 48/2015 година С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № …. в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. С., в качеството си на пълномощник на Е. И. П. е продал на Б. Б. П. недвижимия имот, предмет на пълномощното, за сумата от 30 000.00 лева, която е била изплатена на части по посочената от продавачката банкова сметка преди подписването на договора. Договорът е бил сключен при условието, че продавачката П. запазва за себе си изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. С преводни нареждания от 01.06.2015 година, от 03.06.2015 година и две от 04.06.2015 година Б. Б. П. е внесла по сметката на Е. И. П. в [фирма] [населено място] сумите от 7560.00 лева, 10 600.00 лева, 1260.00 лева и 10 580 лева, като за основание да внасянето им е посочено договор за покупко-продажба на посочения по-горе недвижим имот. От своя страна Б. Н. С. е имал пълномощно за разпореждане със средствата от банковата сметка на П.. В качеството си на такъв на 01.06.2015 година той е изтеглил сумата от 7555.00 лева, на 04.06.2015 година сумата от 10 600.00 лева и 3500.00 лева, и на 05.06.2015 година съответно сумите от 7050.00 лева и 1230.00 лева.
Въз основа на тези факти съставът на Окръжен съд Варна е прел от правно страна за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки, а именно валиден договор за поръчка между страните, по който довереникът да е получил нещо в изпълнение на поръчката и липсата на доказателства, че полученото е предадено от довереника на доверителя. В конкретния случай не се твърдяло между страните да е сключван писмен договор за поръчка. Доколкото изложените в исковата молба твърдения са били за учредено пряко представителство по договор за поръчка за продажба на недвижим имот на Е. И. П.-доверител, то за наличието на договор за поръчка било достатъчно по делото да се установи по безспорен начин, че същата е упълномощила Б. Н. С. да продаде собствения й имот от нейно име и за нейна сметка, както и че такава сделка е сключена с трето лице, в който да е вписано, че С. е действал като пълномощник на Е. И. П.. В случая това било налице поради което било установено съществуването на валиден договор за поръчка за продажба на имота между Е. И. П. и Б. Н. С…
От изявленията на страните по договора за продажба, обективирани в нотариалния акт, както и от платежните нареждания и банковата справка по безспорен начин се установявало, че купувачът по сделката Б. Б. П. е превела уговорената между страните продажна цена от 30 000.00 лева по банкова сметка на Е. И. П., което обстоятелство не се оспорва от С. И. С. и А. И. С.. Установеното налагало извода, че Б. Н. С. не е получил парична сума по сделката, следователно за него не било възникнало отчетно задължение по мандатното правоотношение. Предвид това предявеният иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД се явявал недоказан и неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. С. и А. И. С. поставят правните въпроси за правоотношенията между представляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя-на представлявания полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за поръчка; за това следвало ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по-конкретно наведеното основание на иска за отчет по разпоредителната сделка, съществува ли връзка между двата мандата по разпоредителната сделка и по банковата сметка, съдържащото се в писмения договор признание на ответника, че е теглил пари, но ти е отчел чрез разходването им за полагани за доверителката грижи; може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни; след като довереника не сочи и не представя доказателства за отчитане, предаване на изтеглената сума-продажната цена, нито по разпоредителната сделка, нито по мандатната сделка до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция следва ли да се приеме, че не е възникнало отчетно задължение за него спрямо доверителя нито по разпоредителната сделка, нито по мандатното правоотношение. Така поставените въпроси следва да бъдат могат да бъдат конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че се отнасят за материално правните въпроси за овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или в чужда полза; както и по процесуално правните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и за това може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни, както и за това как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Така конкретизираните материално и процесуално правни въпроси са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, като са разрешени в противоречие с представената от С. И. С. А. И. С. с изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 1323/03.11.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1307/2016 година по подадената срещу него от „С. И. С. и А. И. С. касационна жалба с вх. № 34 053/09.12.2016 година и такова трябва да се допусне.
На С. И. С. и А. И. С. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 100.02 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1323/03.11.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 1307/2016 година.
ДАВА на С. И. С. с ЕГН [ЕГН] и А. И. С. с ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], вход „Курортно строителство“, ет. 3, офис 32, чрез адвокат С. М. И. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 100.02 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.