О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр.София, 31.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 187/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на поделение 26340 на М. на о. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 9442/ 2010 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 54571/ 2009 г. са уважени предявените против касатора от Л. Г. С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. По този начин е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. Г. С., извършено със заповед № 704/ 28.10.2009 г. на началника на поделение 26 340, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експедитор на факс, телекс и шифрограми” и касаторът е осъден да заплати сумата 1 764 лв – обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 от КТ.
В частта, в която потвърждава решението на районния съд за частично отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ, за разликата над 1 764 лв до пълния предявен размер от 1 764 лв, въззивното решение не е обжалвано от ищцата и следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправните въпроси 1. възстановява ли се автоматично на предишната длъжност уволнен работник или служител, по силата на съдебното решение за възстановяване, или е необходима нарочна заповед на работодателя, която да го възстанови; 2. следва ли възстановеният на работа по силата на съдебно решение служител да се яви лично пред работодателя или е достатъчно да изрази готовност за това чрез молба, подадена по пощата или чрез трето лице; 3.счита ли се депозирането на такава молба за „явяване на работа” по смисъла на чл.325 т.2 от КТ и на чл.345 ал.2 от КТ. По първите от поставените въпроси касаторът счита, че има противоречива практика, а за последния въпрос поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация Л. Г. С. оспорва касационната жалба и моли обжалването на въззивното решение да не се допуска, като счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК. Поддържа, че въззивното решение съответства напълно, а не противоречи на практиката на ВКС.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят въззивното решение, защото от фактическа страна градският съд е приел за установено, че ищцата е възстановена на работа с влязло в сила решение, получила е съобщение по чл.345 от КТ на 13.10.2009 г. и на 16.10.2009 г. е депозирала заявление до работодателя за възстановяване на работа. Ефектът на възстановяването обаче не е настъпил, тъй като работодателят не е издал заповед за възстановяване. Изведено е, че в този случай не може да бъде прекратено правоотношението по реда на чл.325 т.2 от КТ, тъй като еднократното подаване на молбата е достатъчно, за да се счита, че ищцата се е явила на работа.
Следователно въпросът дали след влизане в сила на съдебното решение за възстановяване и издаване на съобщение по чл.345 ал.1 от КТ е необходим нарочен акт на работодателя за възстановяването предпоставя изхода от спора. Освен това по него има противоречива практика, тъй като в обжалваното решение е прието, че такъв акт трябва да бъде издаден, а в цитираното от касатора решение на ВС, ІІІ г.о. № 1288 от 25.01.1995 г. по гр.д.№ 860/ 1994 г. е счетено, че възстановяването настъпва автоматично по силата на съдебното решение. Налице са условията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и обжалването следва да бъде допуснато. По втория и третия въпрос няма данни за установена практика, поради което съдът намира, че са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори и на тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 9442/ 2010 г. в обжалваната част.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: