О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1413
гр.София, 08.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1376/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 594 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 383/ 2011 г. С посоченото решение, е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1893/ 2009 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. Г. Д. по иск, квалифициран по чл.49 от ЗЗД, сумата 50 000 лв – обезщетение за търпени неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно; има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и се позовава се на решения на ВКС по гр.д.№ 1868/ 2008 г., ІV г.о. и 1438/ 2009 г., ІІІ г.о. Освен това счита, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването.
Ответникът по касация С. Г. Д. оспорва жалбата. Според него поставените от касатора въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Счита, че по прилагането на института на деликтната отговорност по отношение на издатели на печатни произведения практиката е установена и безпротиворечива, поради което моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че обезщетение по чл.49 от ЗЗД има право да получи това лице, за което е установено, че е търпяло вреди, произлезли от чуждо виновно и противоправно поведение, осъществено при извършване на възложена от ответника работа. По отношение на ищеца Д. в издаван от ответното дружество ежедневник са отпечатани на 24.12.2008 г. и на 07, 08, 09, 11, 12 и 13.01.2009 г и 10.02.2009 г. неверни факти, които едновременно с това съставляват обидни квалификации. Приел е, че ответникът носи доказателствена тежест да установи верността на изнесените в публикациите факти, доколкото те са уронващи честта на ищеца и че такива доказателства не са ангажирани. Счетено е, че дадените оценки по отношение на личността на ищеца не са верни и ангажират отговорността на издателя независимо от това, дали изнесеното по отношение на него е клевета. За обезщетяване на търпените от ищеца вредни последици е прието, че дружеството – издател трябва да заплати на ищеца сумата 50 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат с изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос (подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно) обуславя въззивното решение. Няма данни по него да има противоречива практика – в цитираните и приложени от касатора решения на ВКС, макар да разглеждат спорове, свързани с издателска отговорност, не се съдържа изрично произнасяне по този въпрос. Следва да се приеме обаче, че той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма данни за установена практика по разрешаването му. Следователно налице са предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 594 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 383/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 1 000 лв (хиляда лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: