Решение №117 от 28.1.2013 по гр. дело №746/746 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

гр.София, 28.01.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 13353/ 2011 г. С него е обезсилено частично, отменено частично и потвърдено частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 3949/ 2011 г. и като краен резултат са уважени предявените от В. Д. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, чл.128 КТ и чл.245 ал.2 КТ: за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 048-Z./ 30.11.2010 г. на изпълнителни директори на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел по продажбите”; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 20 109,60 лв; за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. в размер 3 192 лв; и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение в размер 40 лв. Освен това с въззивното решение е прекратено производството по предявения от В. А. против [фирма] иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроси: 1.допустимо ли е без начало на писмено доказателство да се разпитват свидетели за наличие на уважителни причини за отсъствието на работника от мястото на работа в работно време; 2.как следва да бъдат ценени показания на свидетел, който не е обективен и незаинтересован и може ли въз основа на тях да се приемат за доказани по несъмнен начин правнорелевантни факти; 3.допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства за факти, посочени за първи път пред него; и 4.допустимо ли е въззивният съд да допусне доказателства, чието събиране законосъобразно е било отказано от първата инстанция. Касаторът сочи, че по тези въпроси са налице всички допълнителни основания по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК и моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация В. Д. А. оспорва жалбата и твърди, че касаторът не е формулирал надлежно правен въпрос по допускане на касацията и не е обосновал приложното поле на нито едно от допълнителните основания по чл.280 ал.1 ГПК. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че ако правният въпрос на касатора касае разпределението на доказателствената тежест, то на този въпрос въззивният съд е отговорил в съответствие с установената задължителна съдебна практика. Моли обжалването да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че касаторът не е формулирал правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят изрично е мотивирал кои правни разрешения на въззивния съд оспорва, т.е. посочил е отговорите на кои правни въпроси счита за неправилни и съществуващата (според него) практика в обратния смисъл. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а доколкото формулировката на въпросите не е изрядна, то поясняването и доуточняването им от касационната инстанция е допустимо, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Въззивният съд е уважил предявените искове, след като е допуснал събиране на нови доказателства във въззивното производство. Приел е, че ищецът своевременно е направил относими и допустими искания по доказателствата, а районният съд е отказал събирането им в нарушение на правилата на ГПК. Разпитал е свидетеля Г. Д., който по това време също е бил в съдебен спор с ответника, кредитирал е показанията му и е приел въз основа на тях, че ищецът е отсъствал през работно време от мястото на работата си по уважителни причини. Счел е , че останалите посочени в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, освен неявяването на работа, закъсненията и преждевременното напускане, не са доказани от ответника – работодател (сега касатор), поради което за последния не е възникнало потестативното право да наложи дисциплинарно наказание.
При тези мотиви на въззивния съд първият, третият и четвъртият от поставените от жалбоподателя въпроси, не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса необходимо ли е начало на писмено доказателство за изслушване на свидетели относно наличието на уважителни причини за отсъствието на работника от мястото на работа в работно време, защото този въпрос пред него не е бил повдигнат. В отговора си срещу въззивната жалба на ищеца дружеството-ответник е възразило единствено, че искането за допускане на свидетели е отхвърлено законосъобразно от районния съд, но не и че е недопустимо поради липса на начало на писмено доказателство. Формулирането на това възражение за първи път в касационното производство не е възможно, тъй като въпросът не е бил поставен пред въззивния съд и той не е давал отговор на него.
Не обуславят обжалвания акт и въпросите, свързани с възможността за първи път във въззивното производство да се сочат правнорелевантни факти и доказателства за тях, както и за възможността за събиране на тези доказателства. Въззивният съд е приел, че ищецът е посочил въпросните факти още в исковата молба, че своевременно е поискал относими доказателства за установяването им, както и че отказът на районния съд да допусне тези доказателства е незаконосъобразен. Той не е държал мотиви, че е допустимо за първи път в производството пред него да се сочат факти и доказателства, нито реално е стигнал до този резултат, така че формулираните в тази връзка въпроси са без значение за обжалваното решение.
Обаче въпросът как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му, обуславя въззивното решение, доколкото именно въз основа на такива показания съдът е изградил изводите си за правнорелевантните факти. Не се установява по този въпрос да има противоречива практика, но според съда той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 13353/ 2011 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 546,83 лв (петстотин четиридесет и шест лева, осемдесет и три стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top