3
определение по гр.д.№ 2858 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 22.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2858 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. М., С. Ц. М. и В. Ц. К. /наследници на първоначалния ищец Ц. Д. М., починал в хода на процеса/ против решение № 8708 от 18.12.2015 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 30.03.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 17425 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-124-94 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 69 от 2013 г. на Софийския районен съд, 124 състав за отхвърляне на предявените от Ц. Д. М. срещу С. П. Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следния имот: 21 кв.м., представляващи реална част от УПИ XV-13 от кв.63 по регулационния план на [населено място], кв.Горна баня, район „О. к.“, одобрен със заповед № РД-50-307 от 20.04.1995 г. и част от имот с идентификатор № 68134.4327.6313 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премести оградата между имоти с идентификатори 68134.4327.6313 и 68134.4327.6314 по регулационната линия.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не е ясно формулиран. Тъй като обаче касаторите изрично се позовават на чл.266, ал.3 ГПК и на допуснати от първоинстанционния и въззивния съд процесуални нарушения при произнасянето им по искането за допълнителна експертиза, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС уточнява и конкретизира въпроса както следва: длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.266, ал.3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза ?
Ответникът С. П. Д. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Относно твърдяното от ищците по делото е установено следното: Заключението на основната съдебно-техническа експертиза е било разгледано и прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание, проведено на 12.12.2013 г. Още в това съдебно заседание пълномощникът на ищеца Ц. М. е оспорил това заключение. В този смисъл е било искането му заключението на експертизата да не бъде приемано в този вид и на вещото лице да бъде поставена допълнителна задача за изготвяне на комбинирана скица, в която да бъде посочено застъпването между двата имота. Такава допълнителна задача е поставена от съда. В съдебно заседание от 27.05.2014 г. вещото лице е представило комбинираната скица и съдът я е приел. В това съдебно заседание пълномощникът на Ц. М.- адв.С. отново е оспорил основното заключение на вещото лице, поискал е комбинираната скица да не бъде приемана и да се назначи друго вещо лице. Първоинстанционният съд е отказал да назначи друго вещо лице, тъй като е счел, че искането на адв.С. е преклудирано- следвало да бъде направено още в съдебното заседание от 12.12.2013 г. Във въззивната жалба пълномощникът на Ц. М. е направил изрично искане да се назначи ново вещо лице. С разпореждане от 28.01.2015 г. съдията-докладчик по делото на СГС е оставил без уважение това искане, тъй като е счел, че не са налице предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК.
Предвид тази установена по делото фактическа обстановка поставеният от касаторите правен въпрос е от значение за делото, тоест представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос обаче има задължителна съдебна практика /т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и множество решения по чл.290 ГПК по приложението на чл.266, ал.3 ГПК/, на която обжалваното решение противоречи. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато не на посоченото от касаторите основание- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8708 от 18.12.2015 г., поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 30.03.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 17425 от 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.