Определение №372 от 23.6.2017 по гр. дело №3641/3641 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
определение по гр.д.№ 698 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 372

гр.София, 23.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 698 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Р. срещу решение № 205 от 27.10.2016 г. по в.гр.д.№ 263 от 2016 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 297 от 13.04.2016 г. по гр.д.№ 1975 от 2015 г. на Шуменския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Р. В. Р. срещу С. З. К. установителен иск за частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижимия имот- предмет на делбата до размер на 1/2 ид.ч. от презюмираната й 1/4 ид.ч. след развода между двамата, както и в частта досежно допускане на имота до делба при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки от тях и в частта за разноските.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71 от 2012 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение по гр.д.№ 1485 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, решение № 146 от 12.05.2015 г. по гр.д.№ 216 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд и решение № 186 от 16.11.2015 г. по в.гр.д.№ 360 от 2015 г. на Варненския апелативен съд/ по следните въпроси:
1. Към кой момент следва да се определи окончателната цена на имота /неговата действителна придобивна стойност/, придобит от член-кооператор на Ж., ако внесените за имота суми надхвърлят посочената в окончателния разделителен протокол негова цена и там не е постановено възстановяване на разликата ?
2. Към кой момент предоставените от единия съпруг суми следва да се считат, че са вложени за придобиване на отделен обект в Ж. при осъществен строеж на сградата и не покриват разходи за довършителни работи ?
3. Как се формира придобивната стойност на недвижим имот при разглеждане на искове за пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване на имущество по време на брака от Ж. и в частност дали сумите, заплатени от член-кооператора на строителя без посредничеството на Ж. за изграждането на обекта, влизат в нея ?
4. Може ли да се отъждествяват понятията „базисна пазарна оценка“ и „базисна пазарна стойност“ на новопридобито жилище, която оценка/стойност е отразена в първичния нотариален акт за собственост по чл.35, ал.2 ЗЖСК, от което да се извежда и обоснован извод на съда, че не е налице пълна или частична трансформация на лични средства при придобиване на жилищен имот по реда на ЗЖСК по време на брака, в режим на СИО.
Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 27.01.2017 г. ответницата по жалбата С. З. Крамева оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части /за отхвърляне на предявения от Р. Р. иск за частична трансформация и за допускане на делба с бившата му съпруга С. К. и сина му от предходен брак В. В. при квоти по 1/4 ид.ч. за него и бившата му съпруга и 1/2 ид.ч. за сина му/, въззивният съд е приел, че след като придобиването на делбения апартамент е станало по време на брака на Р. Р. и С. Крамева /в този смисъл нотариален акт № 160 от 14.07.1995 г. по чл.35, ал.2 от ЗЖСК/, то съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното. При заявена претенция за частична трансформация, в тежест на Р. В. е било да докаже не само че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични средства са вложени в придобиването на делбения имот.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че Ж. „Пролет“ била учредена през 1986 г., а строителна линия е дадена на 20.04.1987 г. Според заключението на вещото лице, подготвителният етап на строителството е продължил около 11 месеца преди даване на строителна линия. Сградата на Ж. „Пр.-2“ е завършена на 30.03.1993 г. Според протокола за ценообразуване делбеният апартамент е на стойност 18 313 лв., а съгласно нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК към момента на придобиването му- 04.07.1995 г.- базисната му пазарна стойност е 91 800 лв.
Р. Р. е представил квитанция от 25.09.1983 г. за сумата 803 лв. за платено право на строеж и вносна бележка от 12.11.1985 г. за внасяне на сумата 1 016,20 лв. Според въззивния съд обаче, тези писмени документи не доказват плащане в полза на Ж. „Пр.-2“, доколкото са от дата преди учредяването на тази Ж. и от преди възникване на членствените права на Р. Р. през 1986 г. Още повече, че във втората вносна бележка е било посочено плащане в полза на друга Ж.- Ж. „З.“, без по делото да са събрани доказателства последната да е праводател на Ж. „Пр.“.
Двете спестовни книжки за жилищно-спестовен влог и за спестовен влог на Р. Р. били закрити през м.06.1987 г и м.10.1987 г., по тях имало множество вноски и тегления на парични суми и нямало данни за извършени директни плащания на Р. Р. до Ж.. Според вещото лице, от тези банкови операции не може да се установи дали изтеглените суми са били платени на Ж. „Пр.-2“.
Установено е, че с вносна бележка от 25.01.1995 г. са внесени 11 276,29 лв. за погасяване на жилищен заем. Доказателства за размера, момента на отпускане и усвояване на този заем не били представени. Не било доказано и че средствата от заема са изразходвани точно за строителството на процесния имот. Доколкото заемът бил погасен по време на брака, не можело да се приеме, че посочената сума от 11 276,29 лв. представлява лични средства на съпруга, а не общи на бившите съпрузи, придобити по съвместен принос.
Въззивният съд е приел за недоказано и твърдението на Р. Р. за влагането в Ж. на суми от трети лица и влагането на негови доходи като едноличен търговец. С оглед нейната заинтересованост и предвид на липсата на други доказателства, съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Й. Б. /първа съпруга на Р. Р./, че през периода 1980- 1984 г. лично тя била дала 3 200- 3 300 лв., които били вложени в Ж..
Съдът е приел и че от показанията на свидетелите Н. И. и С. И. също не се установява влагане на лични средства на Р. Р. в придобиването на делбения имот. Свидетелите свидетелствали затова, че Р. Р., работещ на частно по постановление като фотограф, е заработвал и винаги е разполагал с много средства, но никой от тях не свидетелства за влагането на конкретни суми в строителството на Ж..
За сумата 2 335 лв. по жилищно-спестовния влог на жалбоподателя, усвоена на 29.06.1987 г., се доказвало и не се споряло от страните, че тя е платена по сметка на Ж. „Пр.-2“ и че плащането е осъществено преди сключването на брака на Р. Р. със С. Крамева. Според съда, за тази стойност следвало да се признае трансформация в полза на Р. Р., ако сумата не е незначителна, съпоставена със стойността на имота към датата на придобиването му. Предвид на това, че стойността на имота била 91 800 лв. и с оглед приетото в ППВС № 5 от 1972 г. и дългогодишната съдебна практика, че незначителна е част под 10 % от стойността на обекта, съдът е приел, че сумата 2 335 лв. е незначителна, поради което не е основание да се признае частична трансформация.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение един от въпросите, посочен от касатора и доуточнен от съда /как се формира придобивната стойност на недвижим имот при разглеждане на искове за пълна или частична трансформация на лични средства в придобит по време на брака недвижим имот от Ж./ е такъв по смисъла на чл.280, ал1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда относно това дали следва да бъде призната частична трансформация за сумата 2 335 лв. или тъй като тази сума е незначителна спрямо придобивната стойност на имота, искът по чл.21, ал.2 СК от 1985 г. /отм./ следва да се отхвърли изцяло.
Приетото в обжалваното решение противоречи на посочената от касатора съдебна практика : В решение № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71 от 2012 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в посочените решения на окръжни съдилища и апелативен съд, е прието, че действителна придобивната стойност на недвижим имот при искове за трансформация на лични средства в придобит по време на брака недвижим имот от Ж. се формира въз основа на действително направените разходи за изграждането и завършването на обекта в готов вид съгласно окончателния разделителен протокол. Обратно- в обжалваното решение, за да достигне до извода, че внесените от ищеца лични средства от 2 335 лв. са незначителни по смисъла на чл.21, ал.2 СК /отм./, съдът е приел, че сумата 2 335 лв. представлява по-малко от 10 % от действителната придобивна стойност на имота, определена съобразно посочената в нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК базисна пазарна стойност на този имот, а не съобразно определената с решението на общото събрание на Ж. по чл.35, ал.1 ЗЖСК окончателна цена на имота.
Поради изложеното касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 27.10.2016 г. по в.гр.д.№ 263 от 2016 г. на Шуменския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 100 лв. /сто лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top