2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 63/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 63 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 5352 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 7238/11 г. на СГС. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 24.03.2011 г. по гр. д. № 16 209/09 г. на СРС в обжалваната му част, в която е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за собственост на 651 кв. м. съгласно скица, неразделна част от решението. Приел е, че страните са собственици на съседни имоти. Ищецът придобил чрез приватизация дял VІІІ от имот пл. № 39 целия с площ 95.367 дка. През 2001 г. СОС одобрил Ч. за квартала, с който дял VІІІ бил включен в УПИ ХІІ-за офиси, машиностроене,металообработване и отоплителна централа. Със същото решение имоти пл. № 546 и 547 били отредени за УПИ-І за наука и научно обслужване, който се владее от ответника. Р. граница между УПИ ХІІ и УПИ І съвпадала с имотната границата между имоти № 547 и № 39 /стар/ и според техническа експертиза, процесната част към имота на [фирма]. Тъй като ответникът владеел процесната част от имота без основание, съдът уважил иска. Изложил е съображения, че в производството съдът може да осъществи само косвен съдебен контрол за валидност на решението на СОС, но не и за неговата законосъобразност, предвид ограничението в чл. 17 ал. 2 ГПК, а и [фирма] е имал възможност да обжалва изменението на плана. Не било установено ответникът да е придобил по давност тази реална част, а и доводът не бил направен своевременно с отговора по чл. 131 ГПК, затова съгласно чл. 133 ГПК бил преклудиран.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали е валидно решение на общински съвет за изменение на план което не е било съобщено на заинтересуваните страни и дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда. По първия въпрос се излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а по втория въпрос по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че първият въпрос е неотносим към спора и въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване. Затова и посочената съдебна практика не следва да бъде обсъждана. Ако касаторът не е бил съгласен с изменението на плана, той е имал възможност да обжалва решението на СОС, или евентуално да се възползва от правата които му се дават с разпоредбата на чл. 53 З.. Има основание да бъде допуснато касационно обжалване само по въпроса дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда, тъй като няма обнародвана съдебна практика в която е тълкувана нормата на чл. 145 ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5352 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 7238/11 г. на СГС.
УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок да внесе 103 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: