2
определение по гр.д.№ 259 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 19.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 259 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. „Български художник” против решение от 21.11.2011 г. по в.гр.д.№ 7225 от 2011 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 15475 от 2007 г. на Софийския районен съд, 49 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от И. К. Й. срещу Ж. „Български художник” иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 62, находящ се в [населено място],[жк], м.”К. село-Плавателен канал”, кв.133Д, [жилищен адрес] с площ от 130,58 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 10 с площ от 14,40 кв.м. и светла площ от 6,10 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване по същество са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 183 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 5032 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 304 от 29.01.2009 г. по гр.д.№ 549 от 2008 г. на СГС, решение от 26.07.2005 г. по гр.д.№ 60 от 2004 г. на Дуловския районен съд, определение № 53 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 1063 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 1078 от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154 от 1986 г. на ОСГК на ВКС, решение № 2743 от 07.07.1983 г. по гр.д.№ 1543 от 1983 г. на ВКС, Първо г.о., решение от 22.05.2008 г. по гр.д.№ 1462 от 2008 г. на Варненския районен съд, решение от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 22616 от 2006 г. на Софийския районен съд, 28 състав, решение от 19.03.2009 г. по гр.д.№ 836 от 2008 г. на Софийския градски съд, решение от 02.01.2008 г. по гр.д.№ 22470 от 2006 г. на Софийския районен съд, 41 състав, решение № 577 от 11.07.2007 г. по гр.д.№ 727 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 349 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 5078 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 831 от 20.01.2010 г. по гр.д.№ 1689 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 298 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 1601 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 279 от 04.04.2006 г. по гр.д.№ 196 от 2005 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1159 от 05.11.2007 г. по гр.д.№ 984 от 2006 г. на ВКС, П. г.о., решение № 1353 от 14.01.2008 г. по гр.д.№ 103 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 774 от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 643 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси: 1. Какви са белезите на упражняването на фактическа власт като акт на лице, за да може да се обосноват предпоставките на чл.79 от ЗС за придобиване на имот по давност след изтичане на законоустановения срок и по-конкретно следва ли да е налице манифестирано своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок и това намерение следва ли да е насочено /доведено до знанието на/ срещу собственика, 2. Тече ли придобивна давност за имот на Ж. през периода от 1990-2000 г. при действието на чл.31, ал.3 от Закона за кооперациите /отм./, 3. Възможно ли е придобиване по давност на имот, който не е въведен в експлоатация /тоест за който съществува забрана за обитаване/ и за който не са били съставени официални документи, удостоверяващи степента на завършеност на обекта и по-конкретно дали завършването на сграда до степен „груб строеж” може да се установява само с официални документи или и със свидетелски показания, 4. П. ли законът субективния елемент на владението и чия е доказателствената тежест за оборване на този факт, 5. Възможно ли е да се придобие по давност имот, идеална част от който е собственост на община. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: представлява ли съществено процесуално нарушение на съда позоваването в мотивите на решението на документ, който е оспорен по реда на чл.154 от ГПК /отм./, сега чл.193 от ГПК, изискан е за констатация по реда на чл.101 от ГПК /отм./, сега чл.183 от ГПК, но не е представен от страната, която съдът е задължил да стори това.
В писмен отговор от 21.03.2012 г. пълномощникът на ответника по жалбата И. К. Й. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Към отговора е представил следната практика на ВКС: решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 250 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 724 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1136 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 434 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 387 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът И. К. Й. е придобил процесния апартамент по давност, тъй като е осъществявал непрекъснато владение върху него през периода от м.03.1995 г. /когато сградата била построена в груб строеж/ до 2008 г. Фактът, че сградата е била завършена в груб строеж още през м.03.1995 г., съдът е приел за установен само въз основа на събраните по делото свидетелски показания.
В решение № 577 от 11.07.2007 г. по гр.д.№ 727 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на стария ГПК, е прието обратното: че фактът на построяването на сградата в груб строеж може да се установи само и единствено с протокол от общинската администрация по чл.181, ал.2 от ЗУТ, а не със свидетелски показания.
Тоест, налице е противоречиво разрешаване на третия от поставените от касатора правни въпроси, а именно: какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/. Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2011 г. по в.гр.д.№ 7225 от 2011 г. на Софийския градски съд в обжалваната му част.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.