3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
Гр.София,21.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 82 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. – [фирма], [населено място] срещу решение № 138/21.10.2010г., постановено по гр.д.№ 195/10г. от Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 197/12.05.2010г. по гр.д.№ 1605/09г. на Търговищкия районен съд и касаторът е осъден да заплати на Д. К. В., [населено място] сумата от 3601.76 лв., представляваща обезщетение за причинени от негови работници имуществени вреди.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работници на ответника – настоящ касатор неправомерно са разорали посев с ечемик и са ожънали засята от ищеца пшеница, с което са му причинили имуществена вреда, изразяваща се в направени разходи за обработката и пропусната полза от реколтата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали сключено споразумение между страните е относимо към спора, представлява наведено оплакване и по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не сочи, че са допуснати конкретни нарушения на материалния закон. Неправилността на обжалваното решение не е основание по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка по приложението на правото, а не на фактите по конкретния спор.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2011г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138/21.10.2010г., постановено по гр.д.№ 195/10г. от Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. С. М. – [фирма], [населено място], [улица], да заплати на Д. К. В., [населено място], [улица], сумата от 600 лв. /Шестстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: