4
определение по гр.д.№ 2189 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 18.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2189 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 447 от 16.12.2014 г. по в.гр.д.№ 436 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 72 от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 475 от 2013 г. на Балчишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Н. И. Ф. иск за заплащане на сумата 18 603 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца подобрения в собствения на ответницата ап.№ 1, находящ се в [населено място], [улица],[жк], вх.Г, ет.1.
В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно като противоречащо на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 112 от 24.04.2013 г. по в.т.д.№ 102 от 2013 г. на Варненския апелативен съд и решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 1242 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. При предявен иск за заплащане на извършени подобрения в чужд имот, подлежи ли на доказване техния размер, ако в предходен процес между същите страни с влязло в сила съдебно решение в полза на ищеца е признато право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС за част от стойността на извършените подобрения и 2. При предявен иск за заплащане на извършени подобрения в чужд имот, ако в предходен процес между същите страни с влязло в сила съдебно решение е било признато право на задържане на имота по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на част от стойността на извършените подобрения и в производството по присъждане на пълния им размер ищецът не е ангажирал доказателства за техния пълен размер посредством назначаване на експертиза, длъжен ли е съдът служебно да назначи такава експертиза.
Ответницата Н. И. Ф. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск за заплащане на сумата 18 603 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца [фирма] подобрения в собствения на ответницата Н. И. Ф. апартамент, въззивният съд е приел, че искът е доказан по основание /въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 314 от 2006 г. на Балчишкия районен съд, по което със сила на пресъдено нещо по отношение на Н. И. Ф. е било признато правото на задържане на [фирма] върху собствения на Ф. апартамент до заплащане на част от извършените в този апартамент подобрения/, но не е доказан по размер.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и поради това са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които биха могли да обосноват допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По първия поставен въпрос, обаче, касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като приетото по него във въззивното решение /а именно, че с решението по предявен частичен иск със сила на пресъдено нещо се установява дължимостта само на предявената част от спорното право, но не и на непредявената част/ напълно съответства на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 89 от 11.07.2011 г. по т.д.№ 716 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 9 от 12.03.2010 г. по гр.д.№ 945 от 2006 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и др.
Вторият посочен от касатора въпрос най-общо се свежда до това дали съдът е длъжен служебно да назначи експертиза за установяване на размера на парична претенция, ако по делото е безспорно доказано основанието на тази претенция. По този въпрос в задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение№ 175 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 1242 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., както и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /например решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 342 от 2009 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 253 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 652 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д.№ 5247 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и др./ се приема, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер, а в този случай е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключение на вещо лице съгласно чл.162 ГПК. В обжалваното решение е прието обратното- че макар предявеният иск да е доказан по основание, съдът не е длъжен да назначава вещо лице за доказване на неговия размер, а следва директно да отхвърли иска. Поради това противоречие на решението със задължителната практика на ВКС касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради гореизложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447 от 16.12.2014 г. по в.гр.д.№ 436 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 372,06 лв. /триста седемдесет и два лева и шест стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.