4
определение на ВКС, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7749 по описа за 2013 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 19.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 7749 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Я. Г. срещу решение № 3059 от 26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 2734 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е отменено изцяло решение от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 46244 от 2009 г. на Софийския районен съд, 60 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Е. Я. Г. срещу [фирма] иск за делба на следния недвижим имот: нива с площ от 1 620 кв.м., съставляваща имот № 011025 по плана на землището на кв.Б., Столична община, район „Искър”, м.”Аджийница” при граници на имота: имот № 011094, имот № 000262, имот № 011026 и имот № 011039.
К. Е. Я. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитираната от нея практика на ВКС и на съдилищата в страната /решение № 10 от 22.02.2008 г. по гр.д.№ 1742 от 2007 г. на Пловдивския районен съд, решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр.д.№ 477 от 1992 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1124 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1208 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по въпросите за придобиването на имот в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС- кратка давност и за приложението на чл.82 от ЗС за присъединяване на владението. Освен това твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 13.12.2013 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорват жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Е. Я. Г. срещу [фирма] иск за делба, въззивният съд е приел, че ищцата и брат й Б. Я. К. са били съсобственици на процесния имот по силата на решение от 28.01.1999 г. на ПК [населено място], но ответното дружество е придобило правото на собственост върху този имот на основание чл.79, ал.2 от ЗС поради осъществявано от него добросъвестно владение върху имота за период повече от 5 години- от 11.02.2004 г. /когато Б. Я. К. е продал целия имот на сина си Б. Г. Я. и съпругата му Х. Я. Я., които от своя страна са го прехвърлили на ответното дружество с нотариален акт № 30 от 13.12.2004 г./ до 09.10.2009 г. /когато е предявена исковата молба по настоящото дело/. На основание чл.82 от ЗС съдът е счел, че срокът на осъществявано от Б. Г. Я. и Х. Я. Я. добросъвестно владение на имота следва да се присъедини към срока на осъществяваното от дружеството добросъвестно владение. Приел е, че както Б. Г. Я. и Х. Я. Я., така и ответното дружество са били добросъвестни владелци на имота, тъй като са го придобили на основание, годно да ги направи собственици, без да им е известно, че праводотелят им не е бил собственик на целия имот. Поради това ответникът е придобил имота по кратката придобивна давност от 5 години. Не е било нужно в тази хипотеза да бъде отблъсквано владението на сънаследницата и ищца по делото Е. Г.. Не на последно място съдът е приел, че предявяването на иска по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване не е довело до прекъсване на придобивната давност, тъй като този иск не е бил за собственост и тъй като производството по него е било прекратено. Предявяването на иска по чл.33, ал.2 от ЗС било без значение и за добросъвестността на ответното дружество, която с оглед чл.70, ал.1, изр.2 от ЗС следва да се преценява към момента на възникване на правното основание /в случая към 11.02.2004 г. и 13.12.2004 г., когато са били извършени прехвърлителните сделки/, а не към по-късен момент.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС, поради което не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по въпрос, касаещ възможността за присъединяване на владение по чл.82 от ЗС в конкретната хипотеза, когато позоваващият се на давността е добросъвестен владелец, а неговия праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл.76 от ЗН спрямо ищеца по делото. По този въпрос има неяснота и липсва съдебна практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3059 от 26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 2734 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
ДАВА на касаторката Е. Г. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.