3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
Гр.София, 10.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 331 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ес Пи Л.” ООД, гр.София срещу решение № 1625/28.12.2009г., постановено по гр.д.№ 2611/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 20.07.2009г. по гр.д.№ 1506/2006г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против “С.-холдинг” АД, гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.75, ал.1 ЗЗД – за плащане на сумата от 48483.24 лв., съставляваща стойността на 64 бр. макари с емайлиран меден проводник на основание договор за охрана на обект с технически средства от 29.01.2002г. и анекс към договор от 01.03.2003г. за отдаване под наем на складови площи и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за плащане на обезщетение за забава в размер на 1200 лв. за периода от 24.07.2006г. до 05.09.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “С. – холдинг”АД, гр.София оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за вреди, като ищецът – настоящ касатор, твърди в исковата молба, че е ползвател на склад по договор от 01.03.2003г., сключен с “Еврокар” ООД. С анекс от 21.07.2004г. той е упълномощен от наемодателя да упражнява правата му по сключения с ответника договор за охрана на обекта от 29.01.2002г., вкл. и да предявява съдебни претенции за вреди и липси в резултат на неизпълнение на задълженията на охранителя – ответник. Исковата претенция произтича от вреди вследствие на извършена кражба в обекта на 04.05.2006г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за охрана и договорът за складиране и отговорно пазене на стоки, както и анексът не установяват договорна връзка между страните по делото. Произтичащите от договора за складиране права, както и правата, уговорени при евентуалното му изменение по анекса, са непротивопоставими на ответното дружество. Желаното по анекса заместване в дълг или встъпване в правоотношението не е породило действие поради липсата на заявено от кредитора съгласие по чл.102, ал.1 ЗЗД. Не е налице и договорно овластяване на ищеца да получи обезщетение от кредитора на наемодателя, тъй като, за да се осъществи валидно изпълнение на некредитор по чл.75, ал.1 ЗЗД, длъжникът следва да престира на лице, овластено да действа от името и за сметка на кредитора. В случая, искът не е предявен от името на съконтрахента – наемодател, а и овластяването е наемателят да действа от свое име и за своя сметка и да получи обезщетение за себе си.
Касаторът поставя следните материалноправни въпроси: 1.Възниква ли мандатно правоотношение между страните на основание на сключен между тях договор, по силата на който една от тях придобива право да упражнява права на другата страна по друг договор, от неизпълнението на който страната, упражняваща чуждите права, е претърпяла вреди за себе си? 2. Кое е приложимото право – заместване в дълг, цесия или мандат, в случаите, когато страните по един договор се съгласяват едната от тях да упражни правата на другата по друг договор, от който страната, упражняваща чуждите правата, е претърпяла вреди за себе си?, 3. При наличието на конкретно дефинирани права на касатора, предоставени с чл.6, ал.3 и 4 от анекса към договора от 01.03.2003г. и свързани единствено с извършване на действия по предявяване на претенции за обезщетение за вреди в случай на виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество, следва ли да намерят приложение правилата на чл.99, чл.101 и чл.102 ЗЗД ? и 4. Намира ли приложение мандатът в случаите, когато към датата на неговото изпълнение една от страните по споразумението, имаща качеството на длъжник, упълномощи кредитора си да предяви и събере неговото вземане от трето лице, от което да удовлетвори своето вземане?
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изискват неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените въпроси за от значение за изхода от спора и са формирали решаващите изводи на въззивния съд, с които са отречени претендираните от ищеца по иска права. Конкретният спор между страните е правен и касае разграничението между правни институти и приложението на норми от облигационното и търговското право, по съотношението между които не е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС. Принципният въпрос е един: Кое е приложимото право, ако по силата на договор между две страни, едната от тях е упълномощена от другата да упражни правата й по договор с трето лице, когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди? Този въпрос обхваща отговорите на въпросите за евентуалното приложение на правилата за мандата, цесията или заместването в дълг – 1,2 и 4 въпроси от изложението. Третият въпрос изисква тълкуване на конкретния договор между страните, съвпада с останалите въпроси и отговорът му следва да се даде при разглеждане на касационната жалба по същество.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 993.66 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1625/28.12.2009г., постановено по гр.д.№ 2611/2009г. от Софийския апелативен съд. УКАЗВА на касатора “Ес Пи Л., гр.София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 993.66 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: