3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
Гр.София, 27.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 121 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 77/28.07.2010г., постановено по гр.д.№ 156/10г. от Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 59/10.03.2010г. по гр.д.№ 57/09г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против П. И. Н., Й. Н. С. и Н. А. Л. отрицателни установителни искове по чл.254 ГПК /отм./ за недължимост на сумите съответно 12000 лв., 12000 лв. и 10000 лв. по записи на заповед.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Н. А. Л., [населено място] оспорва жалбата.
Ответниците П. И. Н. и Й. Н. С., [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответниците са предоставили на ищеца – настоящ касатор парични суми в заем, които не са върнати, поради което вземанията по издадените изпълнителни листове съществуват. Основание за този извод са издадените от ищеца приходни касови ордери, които служели като разписки, както и изявленията на издателя в записите на заповед.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуални и материалноправни въпроси за разпределението на доказателствената тежест и предмета на доказване, за доказателствената сила на частен документ, удостоверяващ плащане и за съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е издаден запис на заповед.
Първият въпрос е мотивиран с извода на въззивния съд, че “ищецът не е доказал, че няма основание за задължаването му по записа на заповед”, но извън това съображения решаващият състав е приел за доказано съществуването на задължение по въведените от ответниците твърдения за предоставяне на сумите в заем. Следователно, посоченият аргумент не е от значение за крайните изводи на окръжния съд, поради което не е обосновано общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос за доказателствената сила на приходните касови ордери е свързан и с материалноправния въпрос за установяване на каузалната сделка. В изложението си касаторът оспорва редовността на счетоводния документ, въз основа на което твърди, че кредиторът не е доказал съществуването на правоотношение по договор за заем. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и ценните книги, които не са оспорени като документи и съдържат изявления за получаване на сумите, поради което издаването на счетоводни документи не е обосновало решаващия извод за съществуване на задължението. По въпросите за основанието за възникване на задължението по запис на заповед, за правното значение на удостовереното в документа волеизявление и за разпределението на доказателствената тежест са постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 119/08.07.2011г. по т.д.№ 1160/10г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д.№ 901/09г. на ВКС, І т.о., Решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/10г. на ВКС, І т.о. Въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77/28.07.2010г., постановено по гр.д.№ 156/10г. от Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.