3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
Гр.София, 05.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 33 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н [населено място] срещу решение № 491/01.11.2011г., постановено по т.д.№ 708/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 225/03.05.2011г. по т.д.№ 705/10г. на Пловдивския окръжен съд в частта за определяне на началната дата на неплатежоспобността на [фирма], [населено място] и е определената датата 31.12.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността е обусловен от конкретни, специфични за всяко производство факти, въз основа на които съдът извършва преценка за обективното икономическо състояние на длъжника, произтичащо от невъзможността последното да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение. В случая, е установено тежкото финансово състояние на длъжника от 2002г., което не е свързано със спиране на плащанията или с невъзможност за изпълнение на задълженията. Независимо от това решаващият състав е определил началната дата на 31.12.2009г., така както и посочена от длъжника, а не на 23.12.2010г. – датата на последното плащане. Изложил е съображения е последното плащане е в много нисък размер и не е по търговска сделка или на публичноправно задължение. Апелативният съд е счел за недоказани твърденията на НАП, че спирането на плащанията е настъпило на по-ранна дата, тъй като такава не е посочена.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора съществува разнообразна практика на ВКС при определяне на началната дата на неплатежоспособността. Сочи решения, поставени по реда на ГПК /отм./, в които началната дата е съобразена с установеното икономическо състояние на длъжника по изчислените коефициенти за ликвидност. Касаторът изрично е посочил, че за неплатежоспособността на длъжника се вземат в предвид показателите за ликвидност, но те се тълкуват различно поотделно и в съвкупност, както и тяхната величина.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението би могло да се определи като правен въпрос, доколкото е относим към критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособността. От друга страна, този въпрос не изисква тълкуване на правна норма, а преценка на фактите и обстоятелствата по конкретния спор. В практиката на ВКС, цитирана и от касатора, началната дата на неплатежоспобността се определя въз основа на установеното финансово състояние на длъжника, в резултат на което същият не може да изпълни свое задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност. За установяване на състоянието на неплатежоспособност и за определяне на началната й дата съдът по несъстоятелността съобразява и спирането на плащанията. Икономическите показатели също подлежат на преценка, която се извършва по съвкупност с посочените по-горе критерии. Следователно, определянето на началната дата е въпрос, който се изследва за всеки конкретен случай и не би могъл да бъде уеднаквен в практиката на ВКС. Д. за неправилно определена начална дата на неплатежоспособност, но при спазване на законовите критерии, би представлявал основание за неправилност на въззивния акт по чл.281 ГПК, но не и за допускане на касационното обжалване. В производството по чл.288 ГПК ВКС не разполага с правомощието да преценява събраните по делото доказателства и да обсъжда приетите за установени факти и обстоятелства по спора.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 491/01.11.2011г., постановено по т.д.№ 708/11г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.