О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
Гр. София, .01.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 826 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция по приходите, гр.София срещу решение № 13/25.05.2010г., постановено по т.д.№ 17/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 783/23.12.2009г. по т.д.№ 465/08г. на Врачанския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на касатора за възобновяване на производството по несъстоятелност на “В., гр.Бяла Слатина.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съдът по несъстоятелността правилно е отказал възобновяване на производството на основание чл.632, ал.2 ТЗ, тъй като молителят не е предплатил началните разноски по чл.629б ТЗ. Апелативният съд е констатирал, че заинтересованото лице е уведомено за размера на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност на 03.07.2008г. Възражението, че не му е била известна сметката на съда, по която да внесе определената сума за разноски, е отхвърлено като неоснователно, тъй като не представлявало извинителна причина за невнасянето им, с оглед на продължителния период от време от определянето им, както и поради липсата на задължение за съда на уведомява страните “за това, които самите те са длъжни да следят в хода на съдебното производство”. Съставът на С. е изпратил съобщение на Н., получено на 28.04.2010г., с посочен номер на набирателната сметка на Вр.ОС, по която да се преведе сумата за покриване на разноските в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило решаващите изводи на въззивния съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като изложените оплаквания са относими към основанията за отмяна на неправилните решения по чл.281, т.3 ГПК. Ако се приеме, че характер на такъв въпрос има изложеното разбиране, че законът не определя краен срок за депозиране на сумата за разноските, то тезата на касатора предполага отричане на възможността такъв срок да се посочи от съда по несъстоятелността. В случая, определените от съда разноски не са предплатени до приключване на делото в инстанциите по същество, поради което разрешаването на въпроса за срока за заплащането им не е от значение за крайния резултат на делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13/25.05.2010г., постановено по т.д.№ 17/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.