1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
Гр.София, 17.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1014 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1045/21.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2375/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 47/30.06.2008г. по гр.д.№ 1613/2007г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Й. Х., [населено място] застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер от 1986 лв.
Касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Д. Х. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. По спорния въпрос за допустимостта на иска решаващият състав е изложил съображения, че прекият иск срещу застрахователя е допустим, независимо, че пострадалият разполага с изпълнителен титул спрямо делинквента. Ако е налице реализирано плащане, то претенцията срещу застрахователя би била неоснователна, тъй като не съществуват вреди, подлежащи на репариране.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 82/07.07.2009г. по т.д.№ 28/2009г. на ТК, І отд. и в ППВС № 7/77г. по въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането. Поставен е и въпросът за обезсилване или за извършване на отбелязване върху издаден изпълнителен лист в наказателното производство, след като се е реализирала отговорността на застрахователя по гражданскоправен ред.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, при наличието на изпълнителен титул спрямо делинквента е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд.
Състави на ВКС са констатирали противоречие в практиката и на основание чл.292 ГПК са предложили на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение. Образувано е тълк.д.№ 1/2010г., насрочено за 19.05.2010г. по следните въпроси: 1.При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност и 2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя.
Въпросът за евентуалното обезсилване или извършване на отбелязване върху издаден в наказателното производство изпълнителен лист за заплащане на обезщетение за вреди и преодоляването на възможността за двойно плащане, ако гражданският съд уважи и претенцията срещу застрахователя, има отношение към изпълнението. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е значим по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне. Съгласно чл.18, ал.2, т.2 ТДТССГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 439.12 лв.
На основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1045/21.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2375/2008г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 439.12 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по т.д.№ 1014/2009г. до произнасянето на ОСТК на ТК по тълк.д.№ 1/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.