2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
Гр.София, 26.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 37 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 12563/16.09.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 7788/10г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната му жалба против разпореждане от 22.01.10г. по гр.д.№ 201/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в т.12 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са посочени фактическите обстоятелства, на които се основават претенциите, като заявлението не би могло да препраща към приложения, поради което е нередовно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че по заявления, попълнени по начин, сходен на процесното, съдилищата за издавали заповеди за изпълнение. Представя заповеди по чл.410 ГПК, но въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква неяснота, непълнота или противоречие в законодателната уредба, когато чрез тълкуването на конкретната норма ще се създаде съдебна практика по прилагането й или същата ще се осъвремени предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени – т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Частният жалбоподател не е формулирал конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като изложените оплаквания са относими към неправилност на обжалваното определение, съпоставено с произнасянето на съда по други заявления по чл.410 ГПК. Пълно съвпадение при изложенията на обстоятелствата липсва и по приложените към частната жалба две заявления – в едното изрично са описани фактурите, въз основа на които се иска плащане на продажна ценя, а по другото е предявено само едно вземане. На следващо място, въпросът за редовността на заявлението се решава за всеки конкретен случай, а необходимостта от индивидуализация на вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, е разглеждан от ВКС в цитираните от въззивния актове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 12563/16.09.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 7788/10г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.