2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
Гр.София, 11.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 637 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. К., гр.Пловдив срещу определение № 1733/16.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1435/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което върнато възражение по чл.423 ГПК против издадена заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “Д И Д Т.” ЕООД, гр.Пловдив оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вър. ал.1, т.1ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че не е спазен 1-месечният срок по чл.423 ГПК за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, тъй като молителят е депозирал писмено възражение по 414 ГПК на 11.02.2010г., която е най-късната дата, на която е узнал за заповедта за изпълнение, а молбата е депозирана на 14.05.2010г.
По силата на чл.423, ал.1 ГПК длъжникът разполага с правото да подаде възражение срещу издадена заповед за изпълнение от момента на узнаване на заповедта. Моментът на узнаване би могъл да съвпадне с получаването на призовката за доброволно изпълнение, т.е. след като заповедта за изпълнение е влязла в сила съгласно чл.416 ГПК и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Ако заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като се твърди, че е било допуснато нарушение на процесуалните правила при връчването, то той разполага с правото на възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, но срокът за депозиране на възражението може и да не съвпада с момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Законодателят е предвидил, че длъжникът следва да доказва момента на узнаване на заповедта за изпълнение, но не вменил задължение за съда, разглеждащ възражението, служебно да отнася този момент към датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение. Това би имало за правна последица, окръжният съд, при проверката на редовността на възражението, да се произнесе и по неговата основателност. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК съдът разполага с правомощието да извърши преценка за спазването на срока за депозиране на възражението и на база на изявленията на молителя, ако същите са подкрепени от данните по делото. От друга страна, спазването на уредените в процесуалния закон срокове и упражняването на предоставените права е възложено на страните по гражданските дела, поради което неправилността на актовете на съда не би могла да се основава на евентуалните очаквания на страните за произнасяне по възражения, с които съдът не е бил сезиран. В този смисъл, е неоснователно възражението на частния жалбоподател, че не е подал възражение по чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Съдът по заповедното производство не би следвало служебно да приема, че заповедта не е редовно връчена на длъжника, след като съобщението от външна страна е оформено съобразно с процесуалния закон.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1733/16.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1435/10г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.